И ще познаете истината, и истината ще ви освободи.
Иоан. 8:32
Надпис върху фасадата на Централното разузнавателно управление на САЩ
Над Москва като облаци в небето преминаваха големи и малки събития. Органите на Държавна сигурност си сменяха името: МВР–МГБ–КГБ. Само 13-ти отдел на Министерство на вътрешните работи не си го променяше. Просто, защото официално той не съществуваше.
Философите казват, че на първо място дяволът се старае да докаже, че не съществува, че е никой и нищо. Затова и съветската инквизиция, следвайки формулата на дявола, също се правеше, че не съществува, че е също никой и нищо.
Философите твърдят, че дяволът върши всички на тъмно, отзад и наопаки. Точно така действаше и съветската инквизиция. Седейки отзад, 13-ти отдел управляваше всички други дванадесет отдела на МВР – МГБ – КГБ. Пък и не само тях. Нали в Библията се казва, че дяволът е княза на този свят. А този, който е сложил на този княз юздичка, може да управлява по-голямата част от световните дела.
Някога за ръководните служители на Министерството на външните работи на СССР бяха въведени длъжностни рангове държавен съветник I, II и III ранг и съответна парадна униформа със златни ширити, подобно на генералите от царско време. Но малцина знаеха, че по-късно въведоха още по-старомоден висш ранг – таен държавен съветник, нещо като имперски гехаймрат.
Понякога тези съветници се появяваха с генералски униформи на Министерството на външните работи, но с пагоните на 13-ти отдел на МВР и съответните значки – ту бронзово щитче като на военните юристи, ту змийче като при медиците, ту кръстосани брадвички като на инженерите или пожарникарите. Никой не можеше да разбере с кого воюват тези адвокати, кого лекуват тези медици или какво гасят тези пожарникари. Обикновено тези тайни съветници предпочитаха да остават в сянка. Но държавните съветници знаеха, че думата на гехаймрата е закон.
В правителствените кръгове си шушукаха, че макар вождовете в СССР да се сменят, в Москва не се сменя само един човек – някакъв особено таен съветник на съветските вождове, който седи отзад на съветския трон като червен папа. След това, като се оглеждаха около себе си, си шепнеха, че този червен папа понякога се разхождал из Москва облечен с работнически дрехи или като колхозник, а понякога и като просяк. В такива дни той си свалял всички ордени на Съветския съюз и на гърдите си носел само един обикновен медал „За спасяване на давещите се“.
Дори в нашия век на социалистическия реализъм в света стават толкова много чудеса, които просто не забелязваме. Ето например една такава чудесна история.
След смъртта на Сталин най-главозамайваща кариера в СССР направи Дмитрий Шепилов. Дотогава почти на никого неизвестният човек мълниеносно стана член на Централния комитет, след това член на всесилния Президиум на ЦК, след това главен редактор на органа на партията вестник „Правда“ и накрая – министър на външните работи на СССР.
Но скоро министърът на външните работи Шепилов се оказа замесен с „антипартийната група“ на Молотов и Каганович и неговата главозамайваща кариера също така мълниеносно тръгна надолу. Изключиха го от Президиума на ЦК, след това от състава на ЦК, свалиха го от длъжността главен редактор на вестник „Правда“ и от длъжността министър на външните работи на СССР. Заедно с Молотов и Каганович антипартиецът Шепилов изведнъж изчезна от московския хоризонт.
По-късно по-нататъшната кариера на Дмитрий Шепилов най-подробно се описваше в западния печат. И дори от такъв сигурен източник като американското разузнаване.
Подобно на много отговорни работници Шепилов имал язва на стомаха. Но когато по стар навик отишъл в кремълската болница, го препратили в болница за простосмъртни. А там го настанили не в отделението за стомашно болни, а за душевноболни. Лекували няколко месеца болната му душа, а след това го признали за инвалид и дори с право на пенсия от 60 рубли на месец, което се равнява на заплатата на общ работник. Можете ли да кажете след това, че в СССР няма демокрация!
Докато бившият министър на външните работи на СССР лежал в болницата за душевноболни, неговата книга „Външната политика на СССР“ била иззета от продажба и изпратена за претопяване, а него го лишили от чин генерал-майор на армията, изхвърлили го от Академията на науките на СССР и от Голямата съветска енциклопедия.
По данни на американското разузнаване на 13 юли 1959 година антипартиецът и пенсионер Шепилов се върнал от лудницата в своя московски апартамент на „Ленински проезд“ №13. Някои суеверни хора избягват числото 13 като дяволска дузина. Но антипартиецът явно не смятал така.
Така или иначе, но скоро на Шепилов за възстановяване на душевното равновесие му предписали да отиде на работа в колхоз – да копае тор. Маршал Руднев си държеше на думата. Сега свалените членове на правителството не ги разстрелваха както преди, а ги лекуваха с труд по метода на Толстой.
Когато бившият министър на външните работи на СССР отказал да строи комунизъм със собствените си ръце, той бил обявен окончателно за душевноболен и затворен в лудница. Първият смъртен грях – високомерие – и тук се оказа по-силен от разума.
Американското разузнаване съобщаваше за това с такова голямо съжаление и съчувствие, като че ли му се искаше министърът на външните работи на СССР да е луд. Но съветското разузнаване изобщо не се учуди на това. В мозъчния тръст на професор Руднев много добре знаеха, че синът на шефа на американското разузнаване Алън Дълес, макар брат му да беше министър на външните работи на САЩ, е лежал в лудницата. Татко Дълес знаеше всичко за този свят, но синът му не можеше да познае собственния си баща.
Из Москва се говореше, че макар и луд, Шепилов е ужасно хитър, щом е успял толкова бързо и толкова високо да издрапа и никой нищо да не види. Други пък казваха, че това „нищо“ много добре са го видели ужасно хитрите сталинисти Молотов и Каганович, които именно заради това са издърпали Шепилов нагоре. Затова и тримата ги ометоха заедно. Явно и за тези хитреци се бе намерил някой свръххитрец.
Разбира се, от гледна точка на висшата социология в това няма нищо особено. Например дълго време Рудолф Хес беше дясната ръка на Хитлер и мнозина силни на света се ласкаеха да му стискат ръката. А след това същият този Хес прекара десетки години в затвора като военен престъпник, ловял врабчетата, които влизали в прозорчето му и официално бил смятан за луд.
Но ако се вгледаме по-внимателно в държавните мъже, ще видим, че това е нещо като професионална болест. Например полският президент Пилсудски на младини, когато е бил революционер, също е лежал в лудница. А по-късно, когато стана диктатор на Полша, заяви, че е симулирал лудост. Или пък военният министър на САЩ Форестъл. Това вече беше по времето на атомната бомба. По-късно същият този атомен министър го затвориха в болница за душевноболни, откъдето той се хвърли от прозореца и се преби.
В Америка обаче дори и нормалният знае, че в лудниците за простосмъртните прозорците са така направени, че е невъзможно някой да се хвърли през тях. Може пък в лудниците за непростосмъртните прозорците да са други?
Затова казваха, че Форестъл е изпратен в лудницата от неговите политически противници. Другите казваха обратното – че са го хвърлили от прозореца неговите политически другари като политически баласт.
Тогава се сетиха, че след убийството на националния герой на САЩ президента Линкълн неговата вдовица по едно време също я държаха в лудницата, за да не говори твърде много.
Така или иначе, в сравнение с демократичния Форестъл, който излетя през прозореца, на тоталитарния Шепилов много му провървя. Бившият министър на външните работи на СССР просто си седеше в лудницата и си пееше песнички:
Алкохолици-ите седят тук като зайци-и.
А шизофре-ениците връзват ме-етли...
Междувременно се състоя XXII конгрес на КПСС. Като най-голяма атракция на този конгрес беше изказването на старата болшевичка Дора Мазуркина. Тя приличаше на маринована гъба, куца и изкривена, заслужила революционерка и съратница на самия Ленин, която за награда за нейната революционна дейност я мариноваха над двадесет години в сталинските концлагери. Но дори зад бодливата тел тя с пяна на уста проповядвала комунизма, за което лагерниците ѝ измислили прозвището Дора Глупуркина.
Ако на подиума на конгреса на Компартията на СССР бяха пуснали голи балерини от френския канкан, те нямаше да предизвикат такава голяма сензация както изкривената бабичка Дора.
Щом акушерката на руската революция и интимна приятелка на жената на самия Ленин излезе на сцената, конгресът на Комунистическата партия на СССР изведнъж се превърна в спиритически сеанс и замириса на чудесата на задгробния живот. Дора Мазуркина-Глупуркина честно и откровено си призна пред високия конгрес, че доста често си беседва с духа на великия Ленин и дори получава от другаря Ленин от задгробния свят инструкции какво трябва да се прави, за да се построи комунизмът.
Не си призна Дора само това, че за същото общуване с духове навремето я запокитиха в Сибир, като видяха в това антисъветски организации, по член 58, точки 10 и 11. В други страни това щеше да бъде възприето като някакъв невинен кръжок на чудаци, занимаващи се за развлечение със спиритизъм. Но в СССР това се възприемаше като контрареволюционна нелегална организация, където сатаната се сдушва с антихриста. А след това започва бердяевският съюз между сатаната и антихриста, където договорът се подписва с кръв във формата на смесените бракове в името на царството на княза на този свят.
Министър-председателят на СССР, който беше в президиума на конгреса, се наведе към своя съветник и каза тихо, за да не го чуят другите:
– У-ух, тази стара вещица… Жалко, че навремето не я застрелях.
– Всички не можете да ни разстреляте! – изведнъж изкрещя Дора с дрезгав мъжки глас. – Патроните няма да ви стигнат! Тъй като името ни е легион!
– Ух, проклетница – подскочи премиерът. – Тя ми взе думите от устата. Като по радиото! Наистина ли си говори с духа на Ленин?!
– Не се притеснявайте – успокои го съветникът му. – Ние подслушваме всичките тези разговорчета. Между другото знаете ли коя е тази стара глупачка?… Моята бивша тъща…
– Тогава откровеност за откровеност… – Премиерът се усмихна тъжно. – Моята първа жена също беше от тези… марсианки. След революцията, където и да се обърнеш, все такива бяха. Самият аз пасах свинете и нищо не разбирах. А по време на Великата чистка ометоха и моята марсианка… А Сталин ме накара да танцувам гопак. Кажете ми, Максим Александич, вие имахте ли деца?
– Имах дъщеря. Но тя умря като малка.
– На вас ви е провървяло. При мен нещата са по-зле, защото от тази марсианка имам дъщеря и син. Щом дъщеря ми порасна, започнаха някакви странни неща. Не поглеждаше мъже. И накрая се омъжи за марсианец.
– Същото като с децата на Сталин – кимна съветникът.
– От това не ми става по-леко – въздъхна премиерът. – А когато порасна синът ми, вместо да тича след жени, той тича след пеперуди. Не мъж, а кой знае какво… Като Набоков в неговата „Лолита“. А след това, гледам, около него се усукват марсианки. Веднага бяха усетили. С една дума, той също се ожени за марсианка. Колкото и да храниш вълка, той все към гората гледа. И всичко това на стари години се стовари върху побелялата ми глава… Ех, да знаех по-рано… Това трябваше да се въведе в училищата като задължителен предмет.
– Такъв учебник няма да намерите в нито едно училище по света – каза съветникът. – В нито една библиотека. И ако се появи, веднага ще го изгорят.
През това време Дора Мазуркина делово рапортува на конгреса на компартията как общува с астралния свят. Оказа се, че духът на другаря Ленин тъжно се оплаквал, че се чувства отвратително да лежи в мавзолея до мумията на Сталин, който отначало набутал в концлагерите всички истински ленинци, а сега се разположил до него – в астрална форма, и обиждал самия другар Ленин.
От залата зададоха въпрос:
– А вие викали ли сте духа на другаря Сталин?
– Викала съм го – с дрезгав глас отговори Дора. – Но той само псува като обущар. С нецензурни думи. Искате ли да ги чуете?
– Благодарим – казаха от залата, – ние ви вярваме.
Като взе предвид сериозността на положението, тъй като Ленин и Сталин дори и мъртви не се погаждат, конгресът на Компартията на СССР реши да уважи молбата на духа на другаря Ленин и единодушно постанови да се изхвърли другарят Сталин от мавзолея.
Когато в залата загасиха светлините на прожекторите и операторите от кинохрониката започнаха да си прибират апаратурата, министър-председателят отново се наведе към своя съветник:
– Знаете ли, от вас ще излезе добър кинорежисьор. Инсценирано е направо като на кино. И тъща си като кинозвезда я уредихте. Ще се наложи отново да ви дадем някакъв медал. Или искате званието „заслужил деец на изкуствата на СССР“?
Скоро на Червения площад до мавзолея се появи нов гроб с тежка каменна плоча с надпис „Сталин“. А по Москва плъзнаха слухове, че мумията на великия Сталин просто са я изгорили и изхвърлили в канализацията, та всеки да му отдаде заслуженото. Казваха още, че под плочата с името на Сталин са погребали праха на неизвестен концлагерист – ако някой пожелае да се поклони на Сталин, да се кланя не на него, а на този концлагерист. Но най-странното беше, че слуховете идваха някъде отгоре.
Московчани се учудваха:
– Като че ли някой ходи из града и подслушва нашите мисли и чувства.
– Може би той ходи?
– Кой?
– Е, знаете кой… Червеният папа…
След смъртта на Сталин неговият син генерал-лейтенант Василий Сталин изчезна безследно. Едни казваха, че е в изолатор за неизлечими алкохолици, други – че е в психиатрично заведение, а трети – че и двете са под един покрив.
След това Василий Сталин умря. Едни казваха, че се е самоубил, други – че е получил отравяне от алкохол, а трети – че това е едно и също – просто се е самоубил с помощта на алкохола. Спомниха си също така, че жената на Сталин, майката на Василий, също се е самоубила, а и вторият син на Сталин – Яков, като малък също е правил опит за самоубийство.
Разбира се, при внимателен поглед от гледна точка на висшата социология това е съвсем обикновено явление в семействата на необикновените хора.
Докато в Москва гадаеха за съдбата на Василий Сталин, една от дъщерите на сър Уинстън Чърчил Сара беше обявена по съдебен път за неизлечима алкохоличка и затворена в психиатрична болница. По това време втората му дъщеря Диана работела в благотворителна организация, която предпазвала хората от самоубийство. След това на Диана ѝ омръзнало това и взела, че самата тя се самоубила.
Затова пък дъщерята на Сталин Светлана постъпи много по-практично. Толкова ѝ беше омръзнал комунизмът, който изграждаше баща ѝ, че взе и избяга при капиталистите. А капиталистите, за чието унищожаване баща ѝ посвети целия си живот, така ѝ се зарадваха, че я посрещнаха като скъпа сестричка.
С помощта на американското разузнаване Светлана най-напред се отправи не къде да е, а в Швейцария, която се слави не само с швейцарското сирене, но и с тайните сметки в банките, в които си държат трудовите спестявания американските гангстери и диктаторите от цял свят. След това американските разузнавачи, като опитни гангстери, помогнаха на Светлана да си открие банкова сметка в княжество Лихтенщайн – малък трик, за да не се плащат американските данъци, включително и за получено наследство. След това американската преса вдигна шум, че Светлана е взела със себе си, сигурно под полата, своите мемоари, за които ѝ бяха обещали милиони. Така в Америка се появи още една богата мома.
Комунистите крещяха, че новата доларова принцеса е душевноболна, захвърлила в Москва куп мъже и деца. А капиталистите като любезни братчета отговаряха, че тя неотдавна се била покръстила в християнската вяра и затова е почти светица. И никой не може да разбере каква е тя: света грешница или грешна светица.
Разбира се, от гледна точка на диалектическото християнство всичко е много просто. Трябва само да се знае защо в Библията пише: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители… по плодовете им ще ги познаете.“
Трябва да се знае и още, че библейското дърво на познанието се нарича „дървото на познанието на доброто и злото“. И защо това дърво е забранено. И какви са ключовете на познанието, за което се говори в Библията. И защо някои посветени хора казват, че тези ключове са отровени.
* * *
В процеса на десталинизация мозъчният тръст на професор Руднев се преименува в Научноизследователски институт НИИ-13. Освен това едновременно с НИИ-13 създадоха и Институт за висша социология към Академията на науките на СССР.
Някога в СССР съществуваше Институт за червената професура, където след революцията спешно подготвяха нови червени кадри. Сега вече висшите кадри на партията и правителството на СССР се шлифоваха в новия Институт за висша социология. Това заведение беше най-строго засекретено. А на всички професори под белите престилки, като опашката на дявола се подаваше униформата на 13-ти отдел на МВД, или НИИ-13.
Затова неофициално по аналогия с бившия Институт за червена професура това ново заведение започнаха да го наричат Институт за черна професура. А след като слушателите се запознаха с тази висша социология, започнаха да я наричат черна социология.
В аудиториите седяха специално подбрани ръководители на партията и правителството на СССР, членове на Върховния съвет, министри, генерали от атомните войски и адмирали от атомните флотилии. Някои от тях се оплакваха, че на стари години, вече генерали, отново трябва да учат. Но след като изслушаха няколко лекции, спряха да се оплакват.
Други недоволстваха, че проверката и подборът за тези курсове са прекалено строги. Когато проверяват за сифилис, правят едно изследване на кръвта, а тук взимаха няколко проби. Освен това проверяваха всички роднини, не само живите, но и мъртвите. Явно проверяваха за някаква болест, много по-страшна от сифилиса. Но оплакванията секнаха, когато един от слушателите, заслужил генерал, изведнъж застреля жена си и трите си деца, а след това и сам се застреля, като остави тайнствена бележка: „С тях повече не мога да живея. Но и без тях не мога. По-добре да не знаех за това!“
Висшата социология започваше с кратък обзор на религиозните култове. Как са се раждали и умирали обществените формации, държави и религии, как в залеза на някои древни цивилизации се появявали странни фалически култове, как е загинала блестящата Елада, как е паднал гордият Рим, как върху отломките на езическата Римска империя е израснала новата религия – християнството.
След това професорите преминаваха към Библията и с помощта на марксистките методи на диалектическия материализъм разшифроваха библейските ключове на познанието. Тъй като Бог живее на небето, а дяволът – на земята и тъй като в Библията се казва, че дяволът е княза на този свят, специалистите на Научноизследователския институт НИИ-13, без да губят време, хванаха този дявол за рогата. Оказва се, от гледна точка на диалектическото християнство, че дяволът е просто комплексна социална болест, която се нарича израждане или дегенерация. Този дегенеративен дявол се състои от три части: душевни болести, полови извратения и някои физически деформации на организма. Само това. Толкова е просто.
Но това биологично израждане е играело много съществена роля в процеса на упадъка и гибелта на Древна Гърция и Рим. Като имало предвид това, християнството, възникнало върху развалините на Рим и Гърция, в средните векове започнало просто да изгаря дегенератите на клади, като ги наричало вещици и магьосници. В потвърждение на това професорите на съветската инквизиция четяха протоколите на средновековната инквизиция. Някои членове на съветското правителство седяха на чиновете и се прозявaха. Или си рисуваха дяволчета в тетрадките.
– Между другото – каза генералът-професор Добронравов – от гледна точка на висшата социология точно такива дегенерати са били Карл Маркс, Ленин, Троцки, Сталин и Хитлер. В доброто старо време те просто щяха да отидат на кладата на инквизицията.
След това богохулство проявките в залата спряха. Слушателите стъписано клатеха глави и чакаха какво ще последва.
След това последва комплексът за власт, който създава това, което се нарича роден вожд, започвайки от негърските магьосници и сибирските шамани и завършвайки с Ленин, Сталин и Хитлер.
Когато западните учени-социолози започнали да изследват негърските магьосници, открили странно нещо. Мнозинството от тези магьосници от клинична гледна точка са били това, което в културните страни наричат психопати и невротици, т.е. душевноболни. От друга страна, от гледна точка на секса мнозинството от тях имали полови извращения. Или повечето от тях са били типични дегенерати. Същевременно в условията на примитивното негърско общество, т.е. в най-естествените условия на примитивната демокрация, тези дегенерати по някакви тайнствени причини са станали магьосници, жреци или вождове на своето общество. Защо?
Когато руските учени още преди революцията са изследвали по същия начин сибирските шамани, там открили същото странно явление. Повечето от тези шамани са били съвсем същите психопати с припадъци, невротици и със сексуални извращения като негърските магьосници. В съвсем различни части на света се наблюдава едно и също явление. Значи съществува някаква закономерност. Но каква?
За да решат тази загадка, 13-ти отдел на НКВД изпрати специална експедиция при шаманите. Разбира се, тях въобще не ги интересували нито сибирските шамани, нито негърските магьосници. Задачата им била по-практична – дали тази странна закономерност не се разпространява и върху вождовете на съвременния цивилизован свят.
С цел да свържат нещата, специалистите от НИИ-13 се обърнали към една друга област – сексуалната психопатология. Ключът към комплекса на властта бил скрит в едно тъмно ъгълче, където почти никой не бе поглеждал, а това мръсно и мрачно ъгълче се нарича садизъм. По отношение на садизма мнозинството учени авторитети стигнали до извода, че психологическият корен на садизма е волята за власт, т.е. болезнената патологична необходимост за доминиране, командване и властване. А когато има власт, тогава пред този садист се открива възможност да мъчи другите не само психически, но и физически.
– Например – каза генералът по психопатология Карпов – под предлог за насилствена колективизация и индустриализация. Това се нарича сублимация на садизма в политиката.
Много често философите наричат дявола двуличен, тъй като се събират две противоположности – гениален ум и безумие, садизъм и мазохизъм, убийство и самоубийство. И ако дегенерацията се разглежда като дърво на злото, това дърво е страшно объркано. Например садизмът създава комплекса за власт, който често води до власт. Но садизмът е само едно от клончетата на това дърво на злото. Обикновено садизмът е свързан и с хомосексуалността – цялостна или частична, явна или прикрита, латентна или потисната. Това е нещо като дан за властта, славата и величието.
Но и тук всичко е много измамно. Примерно вие естествено си мислите, че най-лоша е пълната и явна хомосексуалност. В действителност е точно обратното. Най-много душевни болести в най-остра форма се дължат на прикритата, частична и потиснатата хомосексуалност. Освен това на един честен явен педераст се падат десет прикрити, частични или потиснати хомосексуалисти. Именно от тази мъглява категория произлизат най-много психопати, които стават професионални революционери, анархисти, нихилисти, терористи, екстремисти, комунисти и нацисти, а в случай на успех – диктатори, вождове, премиери или президенти.
– Затова философите казват, че дяволът не е опасен тогава, когато се появява и ни плаши, а когато не го виждаме – каза професор Топтигин. – Запомнете много добре тази формула и си я подчертавайте в конспектите, които сте нарекли „Червено евангелие“.
След разшифроването на формулата на властта започна курсът за „Дървото на злото“. Генералът-професор закачи една голяма карта с нарисувано сухо дърво с много разклонения, клончета, съчки и някакви завъртулки.
– Както виждате – професорът посочи с показалката – корените на това дърво на злото е кръвосмешението, т.е. преувеличената, болезнена любов между роднини, която отначало създава болезнена привързаност, психологическо фиксиране, като в най-крайните случаи води и до пряка полова връзка. Забележете как от самото начало дяволът на дегенерацията се крие зад най-благородните човешки чувства, като ги довежда до абсурдна крайност. Тук дяволът действа като екстремист.
В Древен Египет в семействата на фараоните бракът между роднини е бил нещо обикновено. В наше време подобни фараонови бракове с братовчедки са имали Алберт Айнщайн и президентът Франклин Рузвелт. Майките на Айнщайн и на неговата втора жена Елза са били родни сестри, а техните бащи – братовчеди. От този брак той не е имал деца. А синът му от първия брак Едуард е бил в лудница.
Продукт на подобен фараонов брак беше и Адолф Хитлер. Бащата на Хитлер е бил женен за дъщерята на братовчедка си, т.е. родителите на Хитлер са били роднини от трето коляно. Резултатите ги знаете. Затова Православната църква, която е запозната с тези корени, забрани браковете между роднини, включително до седмо коляно роднинство.
При браковете между роднини многократно се наслагват еднакви генетични характеристики и се раждат деца, на които едни характеристики са силно развити за сметка на недоразвити други. Като резултат се получават душевно неуравновесени хора и в крайна сметка – гении и идиоти. Или нещо още по-лошо – гениални безумци като Хитлер. След което безумният Хитлер започва да преследва гениалния Айнщайн, за чиято глава обявява специална награда от 20 хиляди марки.
След като анализира корените на дървото на злото, професорът премина към ствола на това дърво. Стволът беше хомосексуалността от всякакъв вид – явна и скрита, цялостна или частична, латентна или потисната, активна или пасивна, мъжка и женска. Онова, което някога се наричало дяволски инкуб и суккуб, които превръщат мъжете в жени, а жените – в мъже.
В клоните на това дърво са се разположили всякакви други бесове, които в наше време се наричат просто нервни, душевни или психически болести: параноя, мания за величие, мания за преследване, шизофрения или раздвояване на личността, маниакални депресии, егоцентризъм и егомания, нарцисизъм, комплекс за саморазрушаване, комплекс за кастриране, епилепсия, истерия, хипохондрия, алкохолизъм, наркомания, нимфомания, комплекс на донжуан, садизъм, мазохизъм, садо-мазохизъм, фетишизъм, вуайорство, вампиризъм, канибализъм, ексхибиционизъм, копрофилия, уринофилия, комплекс на Лолита, орален еротизъм, кунилингус и фелацио, травестизъм, хермафродитизъм, нервни параличи, дегенеративно старческо слабоумие, клептомания, клаустрофобия и агорафобия и т.н. Какво ли няма тук! Абсолютно всичко, до проституция и порнография, мъжка импотентност и женска студенина, които са вид болезнени психози.
Затова казват: има ли човек, член ще се намери.
– Ако разглеждаме дегенерацията като единно цяло – продължаваше професор Биков – това представлява стареене и отмиране на цяла социална група, класа или нация. Най-доброто лекарство против дегенерацията е смес с нова, прясна кръв, когато различни класи или съседни народи и нации живеят в мир и дружба, женят се и си смесват кръвта. Затова един от основните постулати на християнството е: „Всички хора са братя!“
Затова апостолите на комунизма, повечето от които са явни дегенерати и усещайки това с кожата си, също издигнаха подобен лозунг – за безкласовото общество. Но по какъв път? Чрез класово избиване! Тук стигаме до проблема на антихриста.
Какво е това антихрист или антихристиянство? Това е антитеза на постулата „Всички хора са братя“. Пример за това е Хитлер и неговата теория за висшата раса с нюрнбергските расови закони, със забраната на смесени бракове с чужденци и т.н. Тук достигаме до един малък въпрос – сега професорът леко се намръщи, – Хитлер сам ли е измислил тази теория за висшата раса, или просто я е заимствал? И от кого? И кой пострада на първо място от тази теория? С други думи, в пълно съответствие с марксисткия закон за единството и борбата на противоположностите. Това е един от многото парадокси на висшата социология. Предупреждавам ви, че тези въпроси ще фигурират на изпита. Така че си размърдайте мозъка. Свиквайте да мислите самостоятелно!
След това започнаха практическите занятия. На слушателите раздадоха индивидуални задачи и им предоставиха специална библиотека, където от цял свят бяха събрани биографичните данни за Карл Маркс, Ленин, Троцки, Сталин, Хитлер и други велики хора на този свят. След това се провеждаха семинари, където слушателите четяха пред аудиторията своите изследвания.
В резултат на това някои членове на съветското правителство предложиха, че след Сталин няма да е зле да изхвърлят от мавзолея и самия Ленин.
– Не се горещете – успокояваха професорите, – мъртвият лъв не е опасен. Освен това, ако тръгнем по тоя път, ще се наложи да изхвърлим от гробниците почти всички велики хора. Затова това нещо се нарича Княза на този свят.
Успоредно имаше и един курс по разшифроване на още един библейски ключ на познанието – за легиона. В програмата на занятията този курс се наричаше „Легион“ и целта беше да се определи числеността на този легион. Вследствие на това се появиха нови научни термини – легионизация и легионери.
За тази цел специалистите от 13-ти отдел използваха статистиката на американския доктор Кинси, която е приета за стандартен справочник на тази тема не само в западния свят, но и в СССР. В сложния комплекс на дегенерацията или на легионализацията най-очевидният компонент, който в някаква степен по-лесно може да се установи, е хомосексуалността, която е нещо като ствол на това дърво. Именно на това е посветена статистиката на доктор Кинси.
Оказва се, че в цивилизованото общество, каквото е САЩ, 37 процента от населението в по-голяма или по-малка степен, в една или друга форма са изпитвали хомосексуалност. Или 74 милиона души от 200-милионното население. Наистина са легион. От него само 4 процента са били честни, цялостни и явни хомосексуалисти. Другите 33 процента, или 66 милиона души, се отдавали на това скришом, частично и по съвместителство: 5 години, 3 години, 1 година или един път, или са мечтали за това насън – но до получаване на оргазъм. Или на един явен легионер се падат почти 10 тайни.
Половите извращения, в дадения случай хомосексуалност, са само една част от комплекса на легионизацията. Другата част са психическите болести. По този повод американската Обединена комисия по изследване на душевните болести в САЩ стигна до извода, че всеки четвърти американец преживява сериозен душевен проблем и не може да мине без незабавна медицинска помощ. Последната статистика сочи, че 18,5 процента американци, т.е. 37 милиона души, са явно душевноболни. Останалите се разхождат по улиците.
Генералът-професор Добронравов направи извода:
– И така, 37 процента легионери и 18,5 процента душевноболни. Точно половината. Или всеки втори легионер освен че е хомосексуалист, също така е и душевноболен. Това е схематично, за да разберете взаимната връзка. Но в действителност всичко е много по-сложно. А комбинациите са като в калейдоскоп.
Освен това тук са средните цифри за цялото население на САЩ, които включват всички класи от населението. А легионализацията се разпространява не поравно, а пряко пропорционално на социалното равнище: колкото по-високо, толкова повече. Така например всеки психиатър знае, че най-много душевноболни има сред интелигенцията. Затова някои философи твърдят, че висшият ум се доближава до безумието.
Ако в цяла Америка легионерите са 37 процента, колко са сред интелигенцията? Съответната статистика сочи, че са над 50 процента. Както обичаше да казва гражданинът Троцки: „Рибата се вмирисва от главата.“
Като знаете това, вие ще разберете една от загадките на съветската революция. Най-революционната класа в Русия е била лявата интелигенция, която била наричана „орден на руската интелигенция“. Под този орден се подразбира същия този легион. От гледна точка на висшата социология това е било нещо като масово самоубийство на болната класа. Спомнете си библейската притча за легиона и за стадото прасета, които се хвърлят от скалата в морето и загиват.
Както знаете, развъдник на революционното движение в Русия беше студентството. А сега из цял свят, и особено в Америка, има цяла епидемия от студентски бунтове. Защо именно студентите? Причината е същата – това е бъдещата интелигенция, където 50 процента са легионери. Освен това значение има и възрастта. В студентска възраст, 18–25 години, половият инстинкт се проявява най-силно, както и свързаните с него психози. Това е тайната на тези ирационални студентски бунтове. По-рано казваха – урината го удря в главата, а сега казват – хормоните.
Сега да се спрем на модерната философия. Един от апостолите на философията на екзистенциализма Киркегор казва, че дяволът се е вселил в печатарското мастило. Какво е това? Нима е толкова умен този философ, а ние да не сме глупаци? Е, който знае, нека вдигне ръка!
Но аудиторията смутено мълчеше. След това някой каза:
– Дявол го знае…
– Съвсем правилно – кимна генералът-професор, – Дяволът! Ако 50 процента от интелигенцията по някакъв начин се забъркват с дявола, то какво да кажем за литераторите, поетите и писателите? Открай време ги наричат властелини на човешките души. Ние ги наричаме инженери на човешките души. От тях се очаква, че тяхната интелигентност трябва да е по-висока от тази на средния интелигент. Но и легионизацията расте пряко пропорционално на интелигентността. А съответната статистика казва, че сред литераторите легионерите вече не са 50 процента, а над 75 процента, т.е. всеки трети от четирима вече има различни проблеми по линия на доктор Кинси, Фройд и т.н.
Това много добре се знае от такива специалисти като гърбавия философ Киркегор. Затова той философства, че в наше време дяволът се е вселил в печатарското мастило. В негова подкрепа се обявява и вторият нобелов лауреат и педераст Андре Жид, като казва, че няма книга, написана без помощта на дявола. Именно затова знаменитият философ Платон поставил следното условие – за да се построи комунистическото общество в една държава, трябва да бъдат изгонени в чужбина всички нейни поети. Именно по тази причина по време на Великата чистка Сталин прогони в Сибир почти половината членове на Съюза на писателите.
Между другото запишете си, че екзистенциализмът е философията и литературата на легионерите, или с по-културни думи – декадентството. Същото се отнася и за така наречената модерна живопис – това е просто мацаница на легионерите. Виждате, че всичко е много просто, когато разполагаме с библейските ключове на познанието. Ние ще направим от вас тук такива философи и академици, че сами няма да си се познаете.
А засега зазубрете тези три цифри и не ги забравяйте: 37 процента средно, 50 процента за интелигенцията и 75 процента за литератори, поети и писатели. Във висшата социология това трябва да се помни като таблицата за умножение. Това е за такава страна като САЩ. Но тези коефициенти се променят в зависимост от равнището на културата и цивилизацията на дадена страна или нация. И от други причини. В СССР например в резултат на революцията тези коефициенти са по-ниски. А в Древна Гърция и Рим по време на техния разпад тези коефициенти вероятно са били по-високи, отколкото в САЩ. Има ли други въпроси?
От аудиторията се чу жален глас:
– Другарю професор, вие казвате, че 75 процента от литераторите са такива... Ами как е при преподавателите по литература? Знаете ли, жена ми е преподавател по литература. Вие така ме наплашихте...
– Нека видим – се усмихна професорът. – Какво е литературен критик? Това е неуспял писател. А какво е преподавател по литература? Това е неуспял литературен критик. Разликата е съществена, така че няма от какво да се притеснявате.
Така минаваха месеци. Постепенно в съветския лексикон се раждаха нови думи. След колективизацията дойде легионализацията, след милиционерите – легионерите. Преди бяха лекари-венеролози, а сега се появиха лекари-дегенеролози. Тези болести са къде по-опасни от сифилиса.
Преминавайки от теорията към практиката, професорите по висша социология анализираха възможностите от пренаселването на земното кълбо, атомната война, взаимното изтребване на бялата раса, жълтата опасност и черната опасност. Не се ли е появила атомната бомба, за да изпълнява ролята на тежест на везните за някакво висше равновесие? Липсва само някой безумец-легионер да започне такава война, а след това другите легионери, както става обикновено, да го обявят за гений. Но тази атомна война ще бъде къде по-страшна от това, което се описва в Апокалипсиса!
На чиновете седяха ръководители на партията и правителството на СССР, министри, маршали, членове на Върховния съвет, генерали от атомните войски и адмирали от атомните флотилии. Те слушаха мрачно и се мръщеха, драскайки в конспектите си, които нарекоха „Червеното евангелие“.
Те бяха свидетели на това как рухна и се превърна в нищо култът към обожествявания Сталин. Сега вместо дотегналия на всички марксизъм-ленинизъм идваше нещо ново и едновременно с това много старо, голямо и важно. Нещо тайно, но същевременно нещо познато, обикновено и логично. Това, в което хората, техните бащи, прадеди са вярвали вече хиляди години: Бог и дявол – ключовете на доброто и злото, ума и безумието, живота и смъртта.
Като говореха за революциите, професорите от Научноизследователския институт НИИ-13 скептично поклащаха с глави.
– Да, събудихме китайския дракон, а сега той ни хапе по бутовете. Отначало просеха да им дадем оръжие и пари, а вече искат да ни вземат Сибир. И се получава Чингиз хан с атомна бомба. В западния печат пишат, че на конференция на китайското политбюро Мао открито признал, че един от неговите синове е загинал в Корея, а вторият се побъркал и се намира в лудницата.
Затова в Библията се казва: „От плодовете им ще ги познаете.“ Не случайно в американския печат пишат, че по данни на американското разузнаване Мао в известна степен също е луд. Един малък детайл: Мао е не само професионален революционер, но е и поет. А до него има още един такъв поет – Хо Ши Мин. А сега си спомнете за 75-те процента.
– Подобна на нашата история с Мао е и историята на американците с Кастро. Американците, т.е. печатът и Държавният департамент бяха първите, които помогнаха на Кастро да завземе властта в Куба. А сега се срамуват да си спомнят за това. Надяват се, че паметта на хората е къса. Но нашата хич не е къса. А след това заради същия този Кастро крещят за възможна атомна война между СССР и САЩ. Освен това Кастро започна да флиртува с китаеца Мао.
Навремето американският печат писа, че братът на Фидел Кастро, Раул Кастро, военният министър на Куба, между другото с коса до раменете – е съвсем явен педераст и садист, който разстрелва хора собственоръчно. А сега си спомнете за връзката между садизма и комплекса за власт.
Но тук възниква следният въпрос – не беше ли точно тази причината братчетата от американския печат и Държавния департамент така да подкрепят навремето братчето Кастро. Защото този легион е партия на партиите и съюз на съюзите. Те се надушват отдалече. Чувството за солидарност при тях е много по-силно, отколкото при членовете на компартията. Нали знаете лозунга: „Един за всички, всички за един“? Той е измислен първо от легионерите и се използва до ден днешен.
Но доколкото дяволът е първият екстремист, често се получава и обратната крайност. Сега в американския печат с разочарование констатират, че след революцията Кастро създал специални концлагери за хомосексуалисти. Защото той просто знае откъде може да очаква следващите революционери. Иди ги разбери тези работи! Така или иначе, но революцията е хлъзгаво и опасно нещо.
Следващият курс се наричаше „Диалектическо християнство“. Сега професорите предупреждаваха, че дяволът на легионизацията е опасен хитрец и способен да обърква, че уж легионерите в мнозинството си не са чак толкова лоши, дори са много добри, а някои били праведници и светци. Та нали дяволът се опита да изкуши и Исус Христос, но не успя! Че само малко легионери са истински грешници. Но работата е там, че за сметка на това малцинство от грешници се падат повечето злини и беди на човешкия род, като се започне от най-обикновените разводи и завършвайки със страшните болести, пороци и политически и криминални престъпления, и се стигне до световни войни и революции, като случаят с Ленин, Хитлер и Сталин. Именно затова в Библията този дявол е наречен враг на човешкия род.
– Като се има предвид всичко това, от гледна точка на диалектическото християнство никой не отговаря за това какъв се е родил. За това отговарят неговите родители. А той отговаря само за своите постъпки. При това водоразделът между праведници и грешници минава не в областта на плътта, а в областта на духа. Тази граница не е биологична, а е духовна и преминава вътре в легиона. И точно тук ние стигаме до проблема на религията, до проблема за спасяване на душата. Но ако въпреки тези толкова либерални отстъпки даден легионер все пак греши, например ако се бунтува против съветската власт, то...
Тук генерал-професор Курошупов, председател на Комитета по религиозните въпроси към Министерския съвет на СССР, многозначително заплаши с пръст: – За тези грехове този грешник ще отговаря не само на небето пред Бога, но и на земята пред 13-ти отдел на Министерство на вътрешните работи на СССР. – След това генерал-професорът повдигна рамене: – Докъде стигнахме? Да, до съвременната психология! Достоевски, Фройд, Кинси, екзистенциализъм, модернизъм. И дори малко по-нататък... И малко по-надълбоко...
След това курсовете станаха толкова сложни, че дори е трудно да се каже. Например теорията на Христа и антихриста. Или теорията на марсианците, които се опитват да завземат властта на земята.
Във висшата математика има интеграли и диференциали – такива теоретични нещица, с чиято помощ могат да се решат много практически задачи. А във висшата социология тази роля играят Христос и антихрист.
Например от гледна точка на диалектическото християнство антихристът е просто хитлеровия нацизъм в превъзходна степен, възведен в степен на религия. А от гледна точка на висшата социология той е главният доставчик на дегенерацията, т.е. придворен доставчик на княза на този свят. Но тези неща са толкова сложни и тайни, че по-добре да не говорим за тях.
Още от самото начало на слушателите на Института по черна професура най-строго се забраняваше да изнасят записките си извън зданието на института. Затова всеки си имаше своя маса с чекмеджета и ключалки. Освен това съдържанието на лекциите се раздаваше във вид на отпечатани конспекти, които след това се подшиваха в специална червена папка с печат „Особено секретно“. Именно тази червена папка слушателите нарекоха „Червеното евангелие“.
Професорите на съветската инквизиция постоянно подчертаваха, че легионът е нещо парадоксално, че комбинациите там са повече, отколкото в шахмата, и че без легионерите животът щеше да е извънредно скучен и досаден. Представете си – без убийства и самоубийства, без войни и революции и дори без разводи между мъжете и жените. Животът щеше да бъде толкова празен, сив и еднообразен, като в онзи рай от картините на Бош, а нещастните писателчета нямаше да имат за какво да пишат.
Но тъй като дяволът, от една страна, е княза на този свят, а, от друга, е лъжец и на лъжата баща, писателите трябва да имат предвид и следното. Кажеш ли за легиона истината, ще те разпнат като Исус Христос. Но пък ако направиш това, което от теологична гледна точка наричат „оскулум инфаме“, т.е. да целунеш дявола по задника, тогава невидимият легион ще те превъзнася до небесата. Точно така стана с Пастернак и Евтушенко. Затова, писателю, избирай!
Но да оставим по-добре дявола на мира и да поговорим за нещо друго. По-добре – за хората. И ще видите, че дяволът не е толкова страшен, колкото го представят.
* * *
След смъртта на Сталин и ликвидирането на Берия разпуснаха част от затворниците от концлагерите и специалните изолатори. Много от жертвите на Великата чистка бяха изпратени на заточение без право на регистрация и отдавна ги смятаха за мъртви. Сега тези живи трупове започнаха да се връщат в Москва.
Така възкръсна героинята на революцията Зинаида Хенриховна Орбели, полукнягинята и полумарсианката, както и нейното куцо братче – полугероят на Перекоп. Те се заселиха тихо в Березовка, вилното селище около Москва, и живееха с малките си пенсии.
Бившият „герой на Перекоп“ сега е съвсем побелял. Дните си прекарва на верандата, пече на слънцето старите си кокали и мълчи обиден. Само понякога, когато идват някои негови стари приятели от сибирското заточение, бившият герой оживява и като размахва с ръце, за стотен път повтаря, че е пострадал съвсем невинен, просто защото е имал любовен роман с жената на един сътрудник на НКВД. А когато онзи разбрал, тогава застрелял жена си, а него, героя на Перекоп, заедно със сестра му изгонил в Сибир.
Зинаида Хенриховна, напротив, почти не излиза от стаята си и дори заключва вратата отвътре, все едно се страхува от нещо. „Героят на Перекоп“ казва, че тази склонност към уединение е получила от дългите години престой в изолаторите. Тази изолация така ѝ подействала, че тя, нещастната, загубила контакта с обикалящата я среда и сега сама се изолира.
За да възстанови загубеното си душевно равновесие, Зинаида Хенриховна, бившата възпитаничка на института за благородни девици в Смолни и бивш генерал на ЧК-ГПУ-НКВД, сега седи и пише книга за несправедливостите на Великата чистка, в която Сталин унищожавал най-добрите и най-истински революционери. Такава книга, та хората ще четат и ще плачат.
А полугероят на Перекоп седи на верандата и заплашва, че ако тази книжка не я отпечатат в Съветския съюз, той също като Пастернак ще я изпрати да я публикуват в чужбина, където ще намери събратя, добри хора, които обичат свободата и истината.
Но не всички са толкова добри хора. Казват, че най-много трябва да се страхуваш от добрите си приятели, които после клюкарстват зад гърба ти. Така стана и с полугероя на Перекоп.
Неговите най-добри приятели бяха двама сибиряци, които работили дълго време заедно с него в тухления завод, където получили съответните тапии, за зидари с 3-ти и 4-ти разряд. А след това зад гърба му седят и клюкарстват:
– За какво всъщност този герой е лежал? – пита зидарят от 3-ти разряд.
– По делото за „Синята звезда“ – отговаря този от 4-ти разряд. – Знаеш, че част от тях още през 22 година ги изгониха в чужбина. А другите ги ометоха по време на Великата чистка.
А след това започнаха такива неща, че наистина могат да бъдат отпечатани само в чужбина.
– Слушай, този герой разказваше басни, че някаква царица уж умряла под жребец. После дърдореше, че и той бил такъв свръхмъж, че обикновените жени не го удовлетворявали. Когато бил герой на Перекоп и той имал бяла кобила. И се хвалеше, че той тази бяла кобила я...
– Знам, след бялата кобила е имал мотоциклет. А когато се напие, казва, че той и този мотоциклет го е... А всъщност той е импотентен и шизофреник и самият не знае кое е истина и кое – лъжа. Освен това страда и от мания за величие.
– А какъв е бил преди?
– Отначало е бил в училище за увредени деца. След това женски фризьор. Той самият също си пада малко дамичка. Обратно момче. След това е имал роман със собствената си сестричка.
– Почакай, как, нали е импотентен?
– Как, как? Много просто! По френски.
– А защо винаги твърди, че имал роман с жената на някакъв сътрудник на НКВД?
– Имало е роман. Само че не той, а неговата сестричка Зинаида Хенриховна. Обикновена история. По душа братът бил жена, а сестра му по душа била мъж. Всичко наопаки. Той – в училище за увредени, а тя – от Смолни, красавица и умна, от потомствени дворяни. Префинена госпожица – и садистка. Чела много романите на Чарска и отишла да работи в ЧК. Съветската Жана д’Арк. Макар да я теглело към жени, но тя с това се борела... Докато не срещнала някоя си Олга, жената на един от нейните сътрудници в НКВД.
– Аха, ясно. Тя значи съблазнила тази жена...
– Не, не. Точно обратното. Тази Олга била истинска змия. Двуполова, двулична и опортюнистка. Именно тя съблазнила тази Жана д’Арк. За Олга това било поредното забавление. А за генерала от НКВД Зинаида Хенриховна това била истинската голяма любов – за пръв и последен път в живота ѝ. Като в романите на Чарска. Само краят е друг.
– Какво станало след това?
– След това Олга завъртяла любов с жената на самия Сталин (Вж. книгата „Мемоари на Литвинов“ с предисловие от професор Кар и генерал Бедел Смит, изд. „Мороу“, Ню Йорк). А нещастната Жана д’Арк не понесла тази измяна. Тя застреляла Олга с пистолета на нейния мъж. И подредила нещата така, че да изглежда като самоубийство. След това по някакъв начин открили истината и Зиночка беше ометена за убийство. Между другото и двете са със смесена кръв...
– Какви?
– Ами, нали знаеш, такива... Същите... След това тръгнаха такива детайли, такива подробности, че не бива да се отпечатват дори в чужбина.
– Слушай – каза зидарят с 3-ти разряд, – откъде знаеш всичко това толкова подробно?
– Че как иначе – тъжно се усмихна зидарят с 4-ти разряд. – Та преди Сибир аз бях доктор-психиатър. Моят баща също беше доктор-психиатър в Петербург, един от първите фройдисти в Русия. И е бил един от ръководителите на тази „Синя звезда“. Точно за това ме ометоха. Знаеш, че често децата отговарят за греховете на своите родители.
Такова дете беше и бившият крал на московските бандити Федка Кривогледия. Той също е жив и здрав. Дори в концлагера с помощта на княза на този свят той също се издигна в малко княже – стана бригадир и обработваше с тояга другите затворници, особено политическите, които презрително наричаше контри. Когато му съобщили, че го пускат на свобода, Федка сериозно се замислил.
След това загрял с тоягата първия му попаднал контра, оказал се бивш съветски писател, и го накарал да пише молба до коменданта на лагера. В нея, наблягайки на съветския патриотизъм, Федка Кривогледия молил да го оставят в лагера доброволно като волнонаемен служител.
– Как ще живея без вас, контрички?! – усмихнал се Федка Кривогледия и още веднъж любовно треснал писателя с тоягата. – Ето ти на теб, мастилена душа, хубава тема за патриотичен разказ.
Но както се казва, тоягата е с два края – също като закона за единството и борбата на противоположностите. Съгласно този сложен закон на марксистката диалектика, ако Федка Кривогледия размахвал тоягата, неговият брат – поет, наркоман и перманентен революционер Иван Странник загина от такава тояга в някакъв друг концлагер.
Естествено фройдистите ще кажат, че единият син на вещицата Мара е бил просто садист, а другият – просто мазохист и сам се е навирал под тоягата. С една дума, Иван Странник умря. Или умря, но не съвсем. Първо, го реабилитираха посмъртно. И второ…
Навремето Иван Странник принадлежал към сектата на боготърсачите, които модернизираха Евангелието и твърдяха, че вечният живот се намира във вашите деца. Именно, за да си осигури вечен живот, Иван Странник назова своя син Иван-младши, което би трябвало да символизира превъплъщението на душата, или както казват умните хора, реинкарнация. И наистина! Иван Странник-младши бил точно копие на баща си. Също поет с модернистичен уклон. Когато в мъжка компания започвали да говорят за жени, нашият поет изведнъж се отплесвал с такава модернистика, че не всеки можел да разбере какво е това. А нашият модернист целият треперел от страст и крещял:
– Ах, как обичам да лижа…
Но фройдистите прозаично казват, че това не е френски анекдот, а латентна хомосексуалност. И основен източник на повечето душевни болести.
Когато хората говорят за своите родители, Ваня Странник с болка на сърцето изведнъж истерично започва да квичи:
– Аз не съм правен с пръст, аз съм истински…
Явно поетът също малко се измъчва от греховете на своите предци. Но това не му пречи и той да греши. Продължава да сее плевели. Неотдавна неизвестно как си направи дете, нарече го Иван Трети и гордо го показва:
– Вижте, какво чудесно детенце!
Какво ще стане с Иван Трети, ще стане ясно след 18 години, когато достигне половата зрелост и когато започнат да се проявяват свързаните с това психози. Междувременно Иван Втори тръгна по стъпките на Иван Първи и телом, и духом се присъедини към новото поколение съветски писатели-бунтари и поети-новатори, на които пак им липсвала свобода. Същите тези любители на свободата, които сега в настаняват Съветския съюз в психиатрични заведения или ги лекуват с труд в специални лагери.
Разбери сега кой е прав, кой е крив. И самият дявол не може да разбере. Но в доброто общество не е прието да се говори за такива неща. В противен случай веднага ще се намерят добри хора, либерали и хуманисти, дори много интелигентни, които веднага ще започнат да се вълнуват и да доказват, че всички тези разговорчета за израждане и дегенерация са същите басни и измислици като средновековните приказки за вещици и магьосници. Затова по-добре не спорете, защото може да се изпокарате с вашите познати.
Къщата под златното петле отново я ремонтираха. Позлатиха и златното петле на покрива, което според старо руско поверие прогонвало нечистата сила. Като знак за либерализация свалиха зелената ограда с бодливата тел, а старият чугунен стобор боядисаха с приятна кремава боя. След това икономът Николай обикаляше специално наоколо и викаше съседските деца да минават през оградата и да си берат ябълки. Но желаещите били малко.
Казват, че на Новодевичското гробище в Москва до стените на стария женски манастир, редом до гроба на жената на Сталин, има още един съвсем необикновен гроб. На паметника от червен гранит от едната страна е изсечен тънък женски профил, нежен и невинен, като на притихнал ангел. А под името на покойницата е написана странната библейска епитафия: „Името ми е легион, защото сме много.“ А от другата страна на червения, като засъхнала кръв, гранит е изсечена зловещата, загадъчна и забравена от всички емблема на Великата чистка – змия и меч. А отдолу също толкова загадъчните думи:
Като наказание целият свят ще изтръпне,
ще се ужаси и самият сатана!..
И още нещо странно – вместо цветя на гроба е засадена билката беладона, която наричат още старо биле или луда ягода. А откъм главата е преплела клони плачеща върба. Макар да се вижда, че този гроб е добре поддържан от пазачите, никой не го посещава. А някои минувачи, след като прочетат загадъчната епитафия и видят змията и меча, се оглеждат уплашено и ускоряват крачки, за да се махнат по-далеч от това място.
Само понякога, може би веднъж в годината, когато над гробището се спусне летният здрач, към този забравен гроб се приближава тихо слабоват мъж на неопределена възраст, но с вид на човек, живял хиляда години. Той уморено се отпуска на тревата до гроба и седи дълго, облегнат на плачещата върба, вдишва аромата на беладоната, сладникав и замайващ, като спомена за своята младост. Гледа залязващото слънце, гаснещо като живота, като почивка след дълга и тежка работа, или си спомня нещо като разкаял се престъпник, когото го влече към мястото на престъплението.
Гробищните пазачи, при това съветски, не се страхуват от привидения. Но като видят този човек, се опитват да не се появяват в гробищата, а си седят кротко в кабината и тихичко се кръстят.
– Видя ли – казва единият, – очите му са като на гущер, някакви... зеленикави.
– А в здрача дори светят – казва другият. – А косата му е някаква... червеникава. А редом лежи жената на самия Сталин. Това не е случайно.
– Да, възрастта му също не си личи... Като безсмъртен е.
– И забележи, че когато върви, около него няма никаква сянка... Нали знаеш какво означава това?
– Знам... Значи това е именно той... Боже, спаси ме и ми прости!
А из Москва се носят всякакви слухове. Упорито говорят, че се сменят министри и маршали, писатели и поети, всичко се променя. Понякога се сменят и съветските вождове. Но само един човек не се сменя – тайният съветник на съветските вождове. И след това тихо шепнат: „Червеният папа...“
И още се говори, че сега червеният папа все по-често ходи из Москва като най-обикновен съветски гражданин. Ще го познаете само по едно мъничко нещо – на гърдите си носи обикновен медал „За спасяване на давещите се“.
Около него се носят различни легенди, такива, че дори не е удобно да се повтарят.
Но пък в това няма нищо особено. Нали казват, че и вождовете на западния свят също понякога имат такива специални тайни агенти. И около тях също витаят всякакви легенди, за които също е неудобно да се говори. Защото ако стане така, подобно на философа Бердяев, може да се стигне и до сатаната и до антихриста.
Така завърши тъжната история на Максим Руднев, маршала на Държавна сигурност на СССР, доктора по философия и професор по социология, мракобесника и реакционера, героя на Съветския съюз и героя на Социалистическия труд, съветския доктор Фауст, който намери ключовете на познанието за доброто и злото, ума и безумието, живота и смъртта. Но тези ключове са отровени.
Така завърши необикновената история на Максим Руднев, който някога беше помолил Бога да го направи голям и силен. Някои казват, че тази негова молба била подслушана от дявола.
А, да, ще попитате за Борис Руднев. Живее си кротко и тихо.
Наскоро след смъртта на Сталин във връзка с реорганизацията на агитацията и пропагандата този Тома Неверни беше изпратен на работа в чужбина и напусна Москва за дълго време, както и къщата под златното петле. Тъй като не вярваше нито в Бога, нито в дявола, макар да имаше очи и уши, той не беше видял и чул и половината от онова, което се случваше около него. Затова и животът му беше толкова сив и скучен, че няма какво да се разкаже за него.
По-късно поради своето неверие Тома Неверни се оказа в такава невероятна история, изпадна в такова затруднено положение и бъркотия, че нито може да се разкаже, нито да се опише. В такава фантасмагория, за която трябва да се напише отделна книга. Но като инструктор на агитпроп, той може да пише и нека си я напише сам. А ние трябва да приключваме.
Би ми се искало да завърша тази печална летопис за руските тежки години със старата формула на древните руски летописци:
„А където в тази книга има груби думи или небрежно е писано, моля ви: не се вглеждайте в моите грешки, не ме проклинайте, но ме поправете, писал я е не ангел Божи, а човек, а той е грешен и твърде много изпълнен с неведение.“
И ако любопитният читател се поинтересува от моята скромна личност на писар, записал с кръв от сърцето тази тайна летопис, аз съм съветски раб Божи, нека се забрави името ми, записах това само поради факта, че някога аз също като грешник не вярвах нито в Бога, нито в дявола. И си мислех аз, слепецът, че знам абсолютно всичко. А по-късно, когато се сблъсках с това, което някога се наричаше дявол, и когато прозрях, съжалявах, ох, колко много съжалявах! – че не знаех това по-рано.
И за да си изкупя греховете, искам да помогна на добрите хора със съвет: запомнете, че е имало Бог, има го и ще го има Него, всемогъщия, всеблагия и всемилостивия, но Той живее на небето, а дяволът, княза на този свят, живее на земята – между нас.
Ню Йорк,
18 август 1970 г.
Следваща глава
Преминете към СЪДЪРЖАНИЕ