Но знае Бог, че в деня, в който вкусите от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
Битие 3:5
„Княза на този свят“ по форма е увлекателен роман, но в него са засегнати извънредно сериозни проблеми, затова са необходими подробни обяснения. Както твърдата корица, с която се съхранява книгата, тук от само себе си се подразбира, че е необходимо не само обстоятелствено предисловие, но също така и послеслов.
Тъй като навремето Климов работеше в системата на американската психологическа война, неговият „Княз“ представлява нещо като продукт и анализ на тази психологическа война.
Всеки ден първите страници на световните вестници са запълнени с резултатите на това, което се нарича психологическа война. Но не всеки знае какво се крие зад това разтегливо понятие.
Какво е то? Ако бактериологичната война е война с помощта на бактерии и инфекциозни болести, психологическата от научна гледна точка е война с помощта на психичните болести. Ролята на микроби тук изпълняват легиони психопати, които за непосветените са толкова невидими, колкото и микробите.
Колко са те? Според американската статистика в САЩ около 18,5% имат нужда от психиатрично лечение, т.е. 37 милиона души. А ако проблемът се погледне откъм секса и се вземе статистиката на доктор Кинси и ако се вярва на Фройд, цифрата е много по-голяма: 37%, т.е. 74 милиона души от 200 милиона население. Този легион е доста солиден. Такива легиони в по-голяма или в по-малка степен ги има във всяка страна, включително и в новите африкански републики.
Каква роля играят тези легиони? Дали си седят спокойно в кабинетите на лекарите психиатри? Или пият успокоителни хапчета? Или именно тези психопати решават съдбините на света? Нека видим.
Някога в Съветския съюз съществуваше Институт за червена професура, в който след революцията се подготвяха необходимите червени кадри. Сега, както съобщават сериозни източници, в Москва съществува Институт за висша социология, който по аналогия наричат Институт за черна професура, тъй като там се занимават с тъмните проблеми на социологията. За да разберем този проблем, нека вземем на помощ такава тежка артилерия като Лев Толстой.
В дневника си от 12 юни 1900 година Толстой пише следното: „Аз съм абсолютно сигурен, че светът се управлява от луди. Тези, които не са луди, или се въздържат, или не могат да участват.“
В дневника си от 27 юни 1910 година той се връща към тази тема и пише: „Лудите винаги по-добре от здравите постигат своите цели. Това е така, защото те нямат никакви нравствени прегради – нито срам, нито правдивост, нито съвест, нито дори страх.“
Това шега ли е? Да вземем като пример Хитлер и Сталин. След смъртта на Хитлер навсякъде писаха, че той бил душевноболен, параноик, маниак, психопат и т.н. След смъртта на Сталин – същото: оказва се, че и той бил параноик, шизофреник, маниак и т.н. Какво е това нещо?
Оказва се, че Толстой е бил прав. Само че като писател той не е правил разлика между луди и душевноболни, че на всеки истински луд в лудницата се падат десетки различни междинни видове побъркани и душевноболни, които са сред нас и които ние не забелязваме. Нещо повече, мнозина от тях сами не знаят какво им е.
Много душевни болести, като например манията за величие или за преследване, са хипертрофия, т.е. болестно разпространяване на най-обикновените човешки качества. За по-просто си представете, че тези душевни болести се разтягат като ластик: от 1 до 100%. Всеки от нас в различна степен има чувство за величие и чувство за преследване, примерно около 2–3%. Но когато тези чувства се разрастват, да кажем до 40–60%, се получават преходни степени на мания за величие и мания за преследване като при Сталин и Хитлер, с техния култ за самообожествяване, от една страна, и система за концлагери, от друга.
Тези мании обаче се виждат ясно само когато достигнат 100%. Тогава такъв човек става безобиден луд, който твърди, че е Наполеон, и го настаняват в лудницата. Но докато се стигне дотам, междинните типове маниаци като Хитлер и Сталин ще успеят да обърнат света наопаки.
И така, може да се постави ясна граница между лудите и душевноболните. Тази граница е лудницата. Но между душевноболните и здравите няма ясна граница – тази граница е от 1 до 100%.
По такъв начин тези междинни типове душевноболни, които наричаме побъркани и психопати, неврастеници и психично болни, създават специални типове хора с ярко изразени особени качества. Тук комбинациите са повече, отколкото в калейдоскоп. Такива хора трудно могат да бъдат наречени явни душевноболни. Но те не са съвсем обикновени, а са някакви чудаци, обладани от всякакви комплекси по линия на Кинси, Фройд и Достоевски. За разлика от обикновените хора Достоевски ги нарича извънредно или свръхобикновени. Ето, именно това са същите тези легионери, за които става дума в романа.
Но да се върнем към пророчеството на Толстой, че светът се управлява от луди. Първо, Толстой само потвърждава това, което се казва в Библията и в заглавието на книгата на Климов „Княза на този свят“. Второ, най-добър пример за това е самият Толстой. Ленин го наричаше „огледалото на нашата революция“. А известният психиатър Росолимо, който лекувал и Ленин, и Толстой, поставил на Толстой следната диагноза: „Дегенеративна двойна конституция: параноична и истерична, с преобладаване на първата.“ Нима това не е интересно?
Да вземем Сталин и Хитлер. И така, Съветският съюз бе управляван в продължение на 30 години от душевноболния Сталин, а Германия в продължение на 12 години – от душевноболния Хитлер. А след това, водени от своите душевноболни вождове, двата велики народа се вкопчиха в смъртна схватка, която струваше милиони и милиони човешки жертви. Невероятни разрушения, мъка, кръв и сълзи. Защо?
Нима това не е тъмният проблем на социологията?
Някои читатели биха могли наивно да си помислят: нямаше ли да е по-лесно вместо да воюват, руснаците и германците да залавят такива душевноболни като Сталин и Хитлер и да ги затварят в специални клетки? Но такъв въпрос не може да се поставя. Защо? Защото самите Сталин и Хитлер са правели точно това. Според първия закон на марксистката диалектика – за единството и борбата на противоположностите. Виждате, че вече сте в социологическа безизходица. Именно поради това тези проблеми се наричат „проклети проблеми“.
За да достигнем академично до проблема за вождовете, не е зле да проверим и другите велики вождове, участвали във Втората световна война. Макар на Запад да обичат да подчертават, че на Червения площад човек не може да излезе и да каже, че Сталин е глупак, а у нас, на Запад, можем да казваме за нашите вождове каквото си искаме, в дадения случай бъдете по-внимателни.
Ако вземете следващия велик, веднага ще разберете от вестниците, че децата му имат различни тежки душевни болести.
А в Библията по този въпрос е поставена точната диагноза: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители. По плодовете им ще ги познаете... Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове... И тъй, по плодовете им ще ги познаете“ (Матея 7:15–20).
Ако продължите по този път, скоро ще се почувствате като Червената шапчица в тъмната гора, където наоколо тичат сиви вълци с овчи кожи. Именно тази тъмна гора се нарича висша социология. Може да се каже още, че тази област е по-парадоксална и засекретена, отколкото атомните изследвания.
За да се разбере тайната за Сталин и Хитлер – по какъв начин са станали вождове – трябва да се знае така нареченият „комплекс за власт“, който създава това, което се нарича „роден вожд“. Този деликатен въпрос е добре известен на учените, които изследват сибирските шамани и негърските магьосници. Там са открили същото като при Сталин и Хитлер: определена комбинация от душевни болести, пораждащи този комплекс за власт – болезнена жажда за власт. Този комплекс е толкова силен, че когато на шамана отнемали властта, той се разболявал тежко, а понякога дори умирал. Подобно нещо се случило с Наполеон, когато се озовал на остров Света Елена.
Получава се парадокс: роденият вожд е най-неподходящият за власт човек. Именно този парадокс е причината за почти всички войни и революции в човешката история.
Навремето писаха много за африканската секта Мау-Мау. При това такива гадости, че дори вестниците не можеха да ги опишат с подробности. Сега пък с благословията на английската корона бившият вожд на Мау-Мау Джомо Кениата стана демократичен министър-председател на нова демократична Кения. От самото съчетание на имената Кения – Кениата вече се виждат манията за величие и комплексът за власт. Надявам се, че Негово високо превъзходителство господин министър-председателят няма да ми се обиди.
Но темата за комплекса за власт или формулата на властта е табу не само в Африка, но и сред вождовете на цивилизования свят.
В предисловието към „Княза“ се казва, че такива книги досега не е имало. Това ми се стори толкова странно, че реших да проверя дали е така.
Ако говорим за тематиката на „Княза“, в нея главно се описва комплексната социална болест, която преди са наричали дявол, а сега се нарича израждане или дегенерация и която авторът нарича легионализация. Явно авторът се придържа към старото правило, че дяволът не обича да го наричат по име.
За проверка погледнах в главната публична библиотека на Ню Йорк, която се смята за най-добрата в света. В тематическия каталог на тема „дегенерация“ намерих стотици картончета с позоваване на двете основни съставни части на този комплекс – психически болести и полови извращения. След това имаше препратки към връзката между гениалността и безумието, между душевните болести и престъпността и т.н. Докато се занимавах с издирването, ме порази това, че в Америка, страната с най-голяма престъпност в света, бащата на научната криминалистика професор Ломброзо практически не е преведен на английски език.
В най-голямата библиотека на Америка нямаше нито една книга, която да описва дегенерацията като едно цяло. Има за психическите болести, също така има и за половите извращения, а за дегенерацията, която се състои от тези две части... няма!? Т.е. липсва ключът. А без този ключ в тази област няма да разберете нищо. Значи „Княза“ наистина е книга, каквато досега не е имало.
Между другото вече няколко години наред Нобеловата награда присъждат на учени „за изследвания в областта на наследствеността на първичната клетка“. Какво търсят тези учени? Съдейки по всичко, същото това – тайната на дегенерацията, която се опира на наследствеността. Засега учените явно са достигнали само до наследствеността на някакви мъхове и гъбички.
Темата на „Княза“ е много оспорвана. За това се спори откато съществува човешкият род. И главно поради факта, че мнозинството легионери са склонни да оспорват всичко, за да докажат обратното. Затова още в Библията дяволът се нарича лъжец и баща на лъжата, който винаги се опитва да докаже, че не съществува, че е Никой и Нищо.
Затова ще ви дам един добър съвет: никога не спорете на тази тема с вашите познати. В противен случай ще разберете защо легионът се нарича легион. По-добре си стойте спокойно, слушайте явните лъжи и имайте едно наум. Така ще познаете всички легионери, кандидати, спътници и съчувстващи. След това като през магическа кристална топка ще видите правдата и кривдата, праведниците и грешниците.
Най-големи спорове от „Княза“ ще предизвика въпросът за Великата чистка, когато революционерът и легионер Сталин унищожава себеподобните си. Затова философите казват, че дяволът е склонен към самоунищожаване.
Нека проверим дали това е така. Като говоря за Великата чистка, отново се обръщам към тежката артилерия като Достоевски, който в своите „Бесове“ пише следното:
„Тези бесове... всички язви, всички миазми, всичката нечистотия, всички бесове и бесчета, загнездили се в нашия велик и мил болен, в нашата Русия... и обезумели, и побеснели ще се хвърлим от високите скали в морето, и ще се издавим, и прав ни път, защото на нас само това ни остава... Но „болният“ ще се изцери, е „ще седне в краката Исусови“... и всички ще го гледат изумено...“
Достоевски е смятан за пророк. Така е, именно той описа Великата чистка. Това не е сляпо пророчество. Той просто е знаел социологическите цикли, които се повтарят след всяка революция.
Във връзка с „Княза“ си поставих съвсем конкретна задача – да проверя доколко този роман съответства на историческата действителност.
Любопитно е да се направи паралел с книгата на Йосиф Новак „Бъдещето е наше, другарю“ („Дявол дей“, Ню Йорк, 1960). Новак е бил член на компартията на една от съветските страни-сателити, който избягал на Запад и написал тук мемоари за живота си в Съветския съюз. В Москва авторът веднъж се заприказвал с един възрастен съветски лекар-психиатър. Когато засегнали въпроса за незначителния брой психично болни в Съветския съюз, докторът, известен специалист в тази област, казал:
„Това не е просто както си го представят някои мои млади колеги, така наречените представители на новата съветска медицина и психиатрия. Според тях известните психични болести са изчезнали в нашата страна след революцията... Но действителността е друга. Преди всичко в първия период след революцията психичните болни били... разстрелвани като несигурни елементи или ги изпращали в лагери на принудителна работа... Ако видите нашите психиатрични клиники сега, ще бъдете поразени от липсата на някои типични психични заболявания, с които се занимават доста често в клиниките в САЩ, Англия, Швеция и други страни. Имам предвид определени видове неврастения, някои видове шизофрения и всевъзможни полови извращения, с една дума, всички психични болести, които могат да се открият в обикновения живот. Голяма част от хората, които в чужбина щяха да са настанени в лудниците, у нас... ги изпращат на принудителна работа и доста често ги изпращат в крайния Север на тежка работа, която уж ги превръщала в полезни членове на обществото... Но зад тези статистически данни, подчертаващи гордо минимален процент на психично болните в Съветския съюз, се крие трагедията на хиляди болни, страдащи за постъпки, които са извършили в безсъзнателно състояние.“
Ето, това са същите тези легионери, които се описват в „Княза“. Макар да е роман, той се опира на съвсем реална действителност.
Като говорим за Великата чистка, трябва да отбележим следното. На заседание на сталинското Политбюро на 13 май 1935 година е взето решение да се „изчисти“ около 5% от населението на СССР. Какви са резултатите?
От състава на самата компартия от 2.800.000 души са репресирани 1.220.000 души, т.е. 44%. А от състава на ЦК на ВКП (б) от 71 души са ликвидирани 55 души, т.е. 78%. Същото сполетяло всички ръководни органи на партията и правителството, включително и ръководството на Червената армия. А последната вълна на чистката премина и по самото чистилище НКВД начело с неговия шеф Ежов. По такъв начин, макар чистката да засегна всички (5%), всъщност най-много се отнасяше за самата комунистическа партия (44%), а още повече за нейните ръководни органи (78%). Така революцията изяждаше своите деца.
Подобно на Каин и Авел една от първите жертви на чистката стана Авел Енукидзе, събрат на Сталин в революционната работа в Кавказ. А в „Правда“ от 13 юни 1935 година се появи статия на Хрушчов, в която наричаше Енукидзе „политически и морален дегенерат“. Когато след смъртта на Сталин ликвидираха бившия шеф на тайната полиция Берия, в съветския печат покрай всичко друго отново се появи това страшно обвинение „буржоазен дегенерат“.
В книгата на американския адвокат Хералд Диклър „Човек на съд“ се описват 13 исторически съдебни процеси, включително и първият Московски процес с 33 подсъдими. Каква е тази странна концентрация на числото 13? При това от различни страни – и от съветска, и от американска. Може би тази дяволска дузина наистина носи нещастие?
Частичен отговор на това дава статистиката на доктор Кинси, където се казва следното: „Всеки 13-ти американец на възраст от 16 до 55 години в продължение най-малко на 3 години от своя живот като възрастен е бил пълен хомосексуалист.“ След това тези хора се женят, имат деца и повече нищо няма да видите. Няма да видите и често свързаните с това „видове психични болести, които могат да бъдат скрити от болния в обикновения живот“. Ще видите само „постъпки, извършени от тях в безсъзнателно състояние“.
Това много добре го знаят специалистите, които пробутват нарочно където искат това символично число 13.
Революцията е болезнен социален процес и като гнойна рана привлича всички болни елементи на обществото. Затова след всяка революция следват неизбежните чистки, в които лековерните се унищожават взаимно. Но за съжаление загиват и много съвсем невинни хора.
Разбира се, трябва да се подчертае, че освен 13-ти отдел, в НКВД е имало и други отдели, които също са взимали участие в чистката и които са работели на други принципи. В предисловието, както и в текста на романа, вече е казано, че другите отдели са действали по „старите методи“. Но аз искам да подчертая това за трети път. Именно в този пункт адвокатите на дявола ще се опитват най-старателно да докажат обратното.
Затова да се спрем на този въпрос по-подробно. Да започнем отначало: колко отдела е имало в НКВД – МВР? В книгата си „Тайният свят“ Пьотър Дерябин, бивш полковник от МВР, избягал на Запад, подробно описва организацията МВР и на 12 отдела. А Климов описва 13-ти отдел, който е толкова засекретен, че официално не съществува. Съвпадението е впечатляващо. Казват, че някои писатели притежават дарбата на пророци.
Сега да се обърнем към специалисти от други области. В книгата на Доналд Кори „Хомосексуалистите в Америка“ се казва, че „след руската революция законите против хомосексуалистите са били отменени“. Между другото преди това Кори пише, че за цялото време на християнската цивилизация законите против хомосексуалистите са били отменени за първ път след Великата френска революция. Хм, каква е тази странна връзка между революциите и педерастите?
След това Кори пише, че през март 1934 година Калинин подписал указ, който отново обявил хомосексуалността като социално престъпление. А през 1936 година започва Великата чистка. Съвпадението в годините отбелязва и самият Кори, който пише следното: „Тази дата е многозначителна, тъй като това бе периодът на засилена борба против старите болшевики... Тогава се появяват няколко съобщения, че хомосексуалистите са били замесени в антисъветски заговори.“
Там се цитира книгата на Вилхелм Райх „Сексуалната революция“, където за Великата чистка пише следното: „Масовите арести на хомосексуалистите предизвикаха паника... Говори се, че в армията са станали много самоубийства“
.
И така, тази част за Великата чистка, която се описва в „Княза“, изцяло съответства на историческата действителност.
Но адвокатите на дявола веднага вдигат шумотевица и започват да възразяват: „Вижте Ленин, Троцки и Сталин. Та те са женени. Какви педерасти са?“
– Хм – ще отговорят в 13-ти отдел. – Точно така. Но погледнете статистиката на доктор Кинси, в която се казва, че сред американското население, т.е. в едно културно общество, на 4% абсолютни хомосексуалисти се падат 33% всякакви междинни типове, които са занимавали с това 5 години, 3 години, 1 година или един път, или дори само са мечтали за това насън – но до получаване на оргазъм. Това се нарича латентна или потисната хомосексуалност. А „апостолът“ Фройд казва, че именно в тази група от 33% психичните болести се проявяват по-силно и се срещат по-често, отколкото в групата на 4%. Ето, тук е заровено кучето.
В 13-ти отдел ще кажат, че това са го знаели много добре и библейските апостоли.
Например апостол Матей, 12:43–45 казва следното по този повод: „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: ще се върна в къщата си отдето съм излязъл... Тогава отива и взима при себе си седем други духове, по-зли от него и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.“
И така, от гледна точка на 13-ти отдел тези 4% явни хомосексуалисти са много по-безобидни от онези 33% скрити или частични хомосексуалисти, т.е. кандидати, сподвижници и съчувстващи на този легион.
Затова философите казват, че дяволът има много видове алиби и че е опасен не когато се появява и ни плаши, а когато не го виждаме.
Именно към тази замаскирана категория са принадлежали другарите Ленин, Троцки и Сталин. Към тях можем да прибавим Маркс и Хитлер.
Наистина, на пръв поглед тези хора са били женени. Но ако се вгледаме по-внимателно, веднага ще видим, че всички тези „удобни бракове“ са фиктивни. Трябва единствено да се намери съответната жена. А те също са легион. Това е целият номер.
Ако видим продуктите на „тези бракове“, там картината ще е още по-ясна. Браковете на Ленин и Хитлер са без деца. А при Маркс, Троцки и Сталин в семействата им и сред техните деца има цели серии от самоубийства и тежки психически болести. Затова в Библията се казва: „По плодовете им ще ги познаете.“
Да вземем например самоубийството на Хитлер и неговата булка. Затъмнение на боговете. Хитлер е убил своята жена, за да не продаде тя по-късно на американците за милион долари мемоарите за интимния живот на фюрера, което той хич не желаел.
Проверете биографиите на тези хора и ще видите, че всичко е ясно като две и две.
Но ако се опитате да го кажете, веднага ще започнат чудеса: 33% от американците, т.е. 66 милиона души ще скочат в защита на Сталин и Хитлер и ще започнат да оспорват всичко. На първо място те ще оспорват статистиката на доктор Кинси, където самите те поставяха кръстчета в анонимните анкети. Доктор Кинси само ги преброи. Резултатите смяха целия свят, както и самия доктор Кинси. Но тази статистика е резултат от многогодишна работа на цял научноизследователски институт и тя е призната не само в Америка, но и в Европа, и дори в Съветския съюз.
Ако продължите по-нататък по този път и погледнете под микроскоп интелигенцията, тогава тези 33% или 37%, като добавите 4% честните явни хомосексуалисти, ще нараснат до 50%, а при поетите, писателите и въобще литераторите – до 75%.
Получава се парадокс. От една страна, прогресиращият легион от 37–50–75%. А, от друга, кой от тези легионери, освен анонимните анкети, ще си признае за болест, която сериозни авторитети като Нобеловия лауреат Томас Ман смятат за по-лоша болест от сифилиса? От сифилиса можеш да се излекуваш, но не и от дегенерацията. Напълно естествено е тогава, че почти всички легионери крият това. Затова в Библията се казва: „Легион ми е името, който е лъжец и на лъжата баща.“
Подобен парадокс в една или друга степен ще има във всяка страна. Включително и сред руската емиграция, дори и сред вашите познати.
Сега нали разбирате защо „Княза“ стана забранен плод. Е, след това ще стане ябълка на раздора.
Същевременно „Княза“ помага да разберем много непонятни неща. Като четем тази книга, ни се струва, че трагичната и зловеща фигура на маршала на държавна сигурност на СССР Максим Руднев, неговият тайнствен 13-ти отдел на МВР и загадъчният Институт за черна професура са само части от романа. Но колкото и да е странно, всичко това отговаря на действителността.
Например по време на посещението на съветския министър-председател Хрушчов в Ню Йорк на 9 септември 1969 година, под натиска на съветската охрана американската полиция изведнъж предприе масова акция, доста странна за американската демокрация. Вестниците писаха, че без да дава обяснения, полицията започнала да взима решителни мерки в местата, където се събирали битниците, хомосексуалистите и други странни типове, като „тези от Достоевски“. В отговор се чуваха възмутени протести: „Да не би да се намираме в Русия?!“ С този въпрос протестиращите сами си обясняваха тази акция с пристигането на Хрушчов. Те знаеха каква е работата. Също толкова добре знаеше това и съветската тайна полиция, ръководеща охраната на Хрушчов.
За да разберем тази непонятна акция, трябва само по-внимателно да прочетем вестниците с описанията на биографиите и психологията на убийците на Кенеди – Ли Освалд и на Джек Руби. Като почти всички терористи и те са били типични представители на същия този комплексен легион, когато разгонваха при пристигането на Хрушчов в Ню Йорк.
Ако видим някои от изказванията на съветските вождове, ще усетим, че зад гърба им наистина има някакъв таен съветник, който добре познава този легион.
Много характерно в това отношение беше поведението на Хрушчов на изложбата на художниците в московския манеж в началото на 1964 година. Разглеждайки картините на художниците модернисти, съветският премиер се обърна към тях:
– Господа, вие педерасти ли сте, или сте нормални хора?... Заявявам ви, дайте ми списък кой от вас иска да замине в чужбина. Още утре ще ви дадем международни паспорти и заминавайте!
Доближава го художникът модернист Жутовски. Министър-председателят се обръща към него със същия въпрос:
– Вие педераст ли сте, или нормален мъж? Ако искате в чужбина – заминавайте. До границата ще ви закараме безплатно... А за това кучешко л... няма да дадем и копейка.
Пред автопортрета на Жутовски премиерът казва:
– Картината е уродлива, но духовната близост на оригинала с автопортрета е очевидна.
– Но това са експерименти – му отговаря Жутовски.
– Като ги гледам тези експерименти – казва премиерът, – имам пълното право да си мисля, че вие сте педерасти, а за това у нас дават десет години. Вие сте се побъркали и искате да ни отклоните от правия път. Не... господа, ние ви обявяваме война!
Това не е анекдот, а дословен стенографски запис, направен от западни кореспонденти. Трябва да признаем, че Хрушчов много добре се е ориентирал в модернистичното изкуство.
Така съветското правителство официално обявява война на легиона, война, която отдавна води маршалът на държавна сигурност Руднев. Съветският премиер на всеослушание подканва легионерите да напуснат страната. Но това е същото квантово оръжие, с което маршал Руднев системно обстрелва Запада: като се започне с двуполовите „да-зглаз“ на МВР, които пробутват на западните журналисти и дипломати, и завършва с писателите от лудниците, които изпращат на Запад.
Като съпоставим „Княза“ с горепосочените факти, а те са много – се получава едно от двете – или съветските вождове вървят по следите на „Княза“, или „Княза“ върви по следите на съветските вождове. Или пък всички те вървят по пътя на историческата и научна реалност. И в двата случая трябва да признаем, че „Княза“ е все пак документален роман.
Нека се върнем към основната тема на „Княза“ – Великата чистка, и да видим какво са писали за нея западните писатели. Да вземем романа на Виктор Серж „Делото на другаря Тулаев“. За него рецензентът му Бертрам Волф казва в „Ню Йорк Таймс“, че „това явно е най-великият роман за руските чистки“.
В този роман Серж смята, че Великата чистка е само някакво недоразумение, а революционерите просто малко са сбъркали. Той не пише нито дума за това, което пише в „Княза“.
Нека пък да видим кой е Серж. Той е не само професионален революционер, но е потомствен революционер. Истинското му име е Сергей Львович Кибалчич, роднина на същия оня царски убиец Кибалчич, който беше екзекутиран за покушението срещу Александър Втори. Отначало Серж лежа във френски затвори заради принадлежността си към анархистите и терористите. След това от френския концлагер го замениха и го върнаха в СССР. Отначало бе някакъв дребен началник в Коминтерна, но бързо се озова в съветски концлагер, откъдето отново го изпратиха обратно във Франция.
Роднините на Серж, които били в СССР по време на Великата чистка били затворени всички до един. Същото сполетяло и всички роднини на неговата жена. Единствено жена му се спасила благодарение на това, че навреме полудяла.
И след всичко това, описвайки Великата чистка, Серж нямал представа за абсолютно нищо. И „Бесовете“ на Достоевски също не бил чел? Просто била станала грешка?
А какво да кажем за Бертрам Волф, който оценява „Делото на другаря Тулаев“ като „най-великата книга за руските чистки“? Да не би този Берт да е неграмотен? Не, той е бил началник на Отдела на идеологическите съветници в Държавния департамент и в „Гласът на Америка“. Изнасял лекции по въпросите на комунизма в най-добрите университети на Америка и дори получил почетен докторат.
С една дума, Берт е един от водещите и добри специалисти по съветските въпроси. Характерна черта на тази специфична категория хора е това, че на младини повечето от тях са били комунисти, троцкисти или по принцип червенички вълци с овчи кожи, които не казват докрай много неща.
В последно време Бертрам Волф е бил в Хуберовия институт за изучаване на войната, революцията и мира към Станфордския университет, където той издаде книгата „Странните комунисти, които аз познавах“. Самото заглавие на книгата показва, че сред комунистите има доста „странни“ хора. Но за Великата чистка, където „изчистват“ тези странни хора, затова професор Волф абсолютно нищо не е чул и видял.
Да вземем втората книга за Великата чистка „Затъмнение по пладне“, която се смята за най-добрата книга на Артур Кестлер. И тук историята е същата: по пладне става някакво страшно затъмнение и героят на романа Николай Салмонович, много симпатичен човек, по погрешка е изпратен на оня свят.
Сега да видим кой е авторът. Кестлер е бил член на компартията от 1931 до 1938 година, т.е. разочаровал се е от комунизма веднага след Великата чистка. В предишната си книга „Гладиатори“, в която се описва въстанието на Спартак и която комунистите обичат да включват в родословието си, Кестлер описва малко и педерастията. Затова тези „Гладиатори“ попаднаха в специалния библиографски справочник „Хомосексуалистите в литературата“, хронологична библиография от 700 година пр. Хр. до наши дни. Това, което е ставало още до Рождество Христово, Кестлер го знае. А което е ставало в наше време – не го знае.
Да видим и последната книга за Великата чистка – „Великият терор“, написана от английския поет и политически писател Робърт Конкуист. Макар книгата да има 13 глави и цели 633 страници, там няма нищо от това, за което пише „Княза“.
Конкуист преброил в 13-те глави на книгата, че по време на Великата чистка били унищожени 13 милиона души. Хм, отново тази мистична цифра 13!? От тях 1 милион били разстреляни, а 12 милиона унищожени в концлагери. Защо? Обяснение няма. Просто феномен. Тайна.
Рецензент на книгата в „Ню Йорк Таймс“ е Джордж Кенан, бившият американски посланик в СССР и професор по история в Принстънския университет – в Института за повишаване на знанията, в който някога преподавал и Алберт Айнщайн. По-високо равнище от това просто няма. Но и професор Кенан не добавя нищо към тази загадъчна мистика. Феномен и точка. Между другото, прадядото на Кенан, Джордж Кенан-старши, се занимавал с революционна пропаганда сред руските пленници в Япония през 1906 година. С парите на евроамериканските банкери. А неговият пралеменник нищичко не знае за революционерите.
Виждате, че цял куп специалисти по съветските въпроси са писали за Великата чистка, а тайната си остава тайна. Някаква грешка, затъмнение, феномен. И мистичните 13 милиона?! Именно поради това „Княза“ на Климов наистина е книга, каквато още не е имало.
В своето въведение професор Новиков се спира на проблема за „комплекса на Ленин“. Върху него се базира харвардският проект, в който се изготвяха плановете за психологическата война, разчитащи на нова революция в СССР. Да разгледаме по-подробно този тайнствен „комплекс на Ленин“.
Затова пиша списание „Дер Монат“, официалният орган на американската военна администрация в Германия, предназначено за превъзпитаване на германците в демократичен дух.
В статията си „Писмо от Оксфорд“ („Дер Монат“, август 1957) главният редактор на това списание Мелвин Лъски описва проведената в Оксфордския университет в Англия 5-дневна конференция на специалистите по освобождаването на Русия от болшевизма. На най-високо равнище. Лъски споменава харвардския проект – едно гигантско изследване за болшевизма, поръчано на Натан Лейтес, произтичащо от предпоставката, че „комплексът на Ленин“ от психологическа гледна точка е просто комплекс за латентна хомосексуалност. По-късно тази информация бе препечатана дори в „Ново руско слово“.
Неволно възниква въпросът – нима съветското разузнаване не е чело тази информация? И не е разбирало какво означава? За специалистите това са толкова елементарни неща, че няма никакво съмнение, че съветското разузнаване много добре е било запознато и при това, много по-рано. Има го във всеки хубав учебник по психология към социологията.
По въпроса за Великата чистка „Княза“ напълно съответства на психоаналитичните заключения на харвардския професор Лейтес.
Това е доста деликатно. Например тук неволно възниква въпросът: кого са издирвали с помощта на тестовете Роршах харвардските професори за поредното освобождаване на Русия? Не са ли същите тези легионери, които бяха прочиствани по времето на Великата чистка?
И веднага възниква още един нескромен въпрос: защо ръководството на тази психологическа война беше поръчано главно на американците, които бяха изгонени от Държавния департамент като неблагонадеждни? Нали си спомняте, по времето на макартизма?
Но за това трябва да се знае какво е това макартизъм. Ако погледнете в книгата на Кори „Хомосексуалността в Америка“, която вече цитирахме във връзка с Великата чистка, ще се убедите, че макартизмът е американският вариант на това, което ставаше в СССР в тази чистка. И си спомнете как тогава американският печат надигаше вой за „лова на вещици“. Тогава от Държавния департамент изгониха стотици хомосексуалисти.
Нали си спомняте и фантастичните заговори на кремълските лекари-отровители по време на Великата чистка и малко преди смъртта на Сталин? Фантазия!? Но в американския печат могат да се намерят колкото искате сериозни твърдения, че сенатор Макарти просто е бил отровен. В същата американска правителствена болница, която е еквивалент на кремълската болница. Явно и тук мишките изядоха котарака. Няма нищо ново под слънцето, както казваше маршал Руднев.
Ако продължите по този път, ще попаднете в такива дебри, че по-добре да не тръгвате. Ще видите такива неща, за които е по-добре да не се говори. Именно поради това „Княза“ стана забранен плод.
Ако си представите човешкото общество като социална пирамида, легионизацията се увеличава с движението нагоре по тази пирамида. В доброто културно общество, където отдавна не е имало социални преврати и революции, където пирамидата не е била обръщана нагоре с краката, както в съветската революция, там легионерите просто ще седнат на стълбите на тази пирамида приблизително така: долу, сред работниците и селяните легионерите теоретично ще бъдат 1%, а отгоре – теоретично всичките 100%.
Сега си спомнете 37% на доктор Кинси, които при интелигенцията нарастват до 50%, а при поетите, писателите и другите повелители на човешките души – до 75%. Именно по тази причина философът екзистенциалист Киркегор песимистично отбелязва, че в наши дни дяволът се е заселил в печатната боя.
На определено равнище на тази социална пирамида – при интелигенцията и пресата – тези легионери ще бъдат над 50%. В демократичното общество те ще имат повече гласове от вас. Това е същият този библейски княз, но преоблечен като демократ. Виждат го обаче само посветените.
Искате ли нагледна илюстрация? Бръкнете си в джоба и извадете един долар. На обратната му страна ще видите същата тази социална пирамида. Пребройте стъпалата и ще се убедите, че са 13. А на самия връх има око. Това е окото на познанието.
От другата страна има орел. В ноктите на единия му крак има 13 стрели, в другия – 13 листенца. Над главата му – петолъчна звезда и лозунг от 13 букви. Отдолу има пояснение, че това е официалният голям печат на Съединените щати.
Какво е това пристрастие към дяволската дузина? Едни ще кажат, че това са 13-те щата – основатели. Други ще кажат, че това е печатът на същия този библейски княз, който в Америка стана демократичен архитект и изгражда същата тази социална пирамида.
Ако по подобен начин изследвате Статуята на Свободата, ще разберете, че тя е подарък за САЩ от някакви тайни френски общества. Тези езотерични философски общества, които едни ги наричат хуманисти, а други – сатанисти. И веднага възниква диалектическият въпрос: кое е общото между хуманизма и сатанизма? Или каква е връзката между свободата и сатаната? И каква е тайната?
Ако отговорите на тези езотерични въпроси, ще получите тройка по висша социология. Макар да съм професор, знам само за четворка. А за петица знае само Господ Бог.
Като знаете това, ще разберете някои непонятни неща, които стават зад гърба на Статуята на Свободата – невероятната престъпност и Върховният съд, който системно защитава правата не на гражданите, а на престъпниците. И същевременно през цялото време се водят разговори за „болното общество“. Но как се казва тази болест? – Такива наивни въпроси не е прието да се задават в едно добро общество.
Но стига с тази висша социология. Защото може да ви се завие свят и ще започне да ви се повръща. Тъй като „Княза“ е преди всичко роман, нека по-добре да поговорим за литература.
Сега в западната литература на мода е модернизмът, а в Съветския съюз – социалистическият реализъм. От тази гледна точка „Княза“ е нещо като социомодернизъм. Да, истински социомодернизъм, тъй като тук с методите на сюрреализма се показва това, което не могат да кажат докрай модернистите, които в Русия преди революцията наричаха просто декаденти. Нищо ново под слънцето.
Сред западните модернисти сега на мода са анти-романите и антигероите, в които героите по правило са всякакви легионери. От тази гледна точка „Княза“ е анти-антироман.
Модернистите много обичат да се занимават с измисляне на нови думи, неологизми. И в „Княза“ има неологизми. Преди бяха лишени и издигнати, а сега – изродени и извратени. Преди бяха милиционери, а сега – легионери. Преди – лекари венеролози, а сега – дегенеролози. Това не са ли неологизми? Да, едва не забравих – преди беше колективизация, а сега – легионизация. Явен неологизъм.
Модернистите, както и съветските писатели бунтари, обичат да употребяват някакви „тайнописи“. Тайната на този тайнопис е следната – написано е от легионери за легионери и предназначено за легионери. Като го прочетат легионерите, веднага ще схванат за какво става дума. А обикновеният човек няма да забележи нищо.
И „Княза“ не изостава от модернистите. В „Княза“ също има тайнопис. Спомнете си например онези места, когато доктор Фауст – Максим Руднев, по време на Великата чистка ругае с нецензурни думи вещиците и вещерите, като използва най-отвратителни, мръсни и безсмислени псувни.
Вие сте ги прочели и не сте разбрали нищо. Но легионерите веднага ще разберат, че това е тайнопис. Какви са тези безсмислени ругатни? Или те си имат свой смисъл. Каква е семантиката?
Нормалните хора нищо не знаят за това, макар да са завършили и три университета. А легионерите знаят всичко и без университети. Знаят това, което другите не знаят. Нищо ново под слънцето. Семантика. Има дори и такава семантична философия, достигаща до истината точно по такъв път.
От гледна точка на висшата социология нещата не са в нецензурните ругатни, а в психичните болести, които често се скриват зад това. Особено садизмът и мазохизмът, които могат да се разпознаят много трудно и които са най-обикновените компоненти в психичната динамика на днешния революционер.
Седи си такъв мазохист и с блага усмивка се пени за любов, равенство и братство. А отвътре му напират фройдистките комплекси за саморазрушаване и желание за смърт. Ако го треснат с пръчка по главата, ще му стане приятно. А в същото време неговият партньор бяга наоколо с бомби и пистолети. След това се срещат в конспиративната квартира, където основната конспирация е да си удовлетворят своите нисши страсти.
А след революцията садистът отива в ЧК, взима същия пистолет и разстрелва приятеля си мазохиста, който не може да спре и както преди мъти главите на хората. Садистът с любов и наслада стреля в устата на мазохиста. Според Фройд това е орален еротизъм и пистолетът за тях е фалически символ. Ето ви един класически революционен роман. Модернистичен и по всички правила на фройдизма.
Ето защо комисарят по сигурността Руднев псува с най-долни думи перманентните революционери. Ето защо харвардските професори поглеждат под опашката на Ленин – от гледна точка на латентната хомосексуалност.
Има основания да предполагаме, че докато харвардските професори са гледали под опашката на Ленин и са проверявали руските бежанци в търсене на нови Ленин и Троцки, съветското разузнаване също не е дремело и също се е заглеждало под опашките на харвардските професори. От същата гледна точка. Но… да не се отвличаме. Ние не сме детективи, а само скромни литератори. Затова да се върнем към литературата.
В „Княза“ има и много други тайнописи. Например какво е това еликсир на живота? Това, което е по-гадно от мариновани змии и сушени хлебарки. Но по-добре да не обяснявам, а вие попитайте вашите познати.
Тъй като „Княза“ е истински социалистически модернизъм, в него има огромни златни залежи от всякакви тайнописи. Например какви са тези марсианци? Какви са тези смесени бракове с марсианци? Каква е тази полукнягиня Зинаида Хенриховна? Или нейното братче полугероят на Перекоп.
Явно марсианците са някакъв таен шифър на 13-ти отдел на МВР. Опитайте се сами да го разшифровате. Или попитайте вашите познати. Но бъдете внимателни, защото на някои този въпрос може хич да не му хареса. И ще се вдигне страшен вой, все едно сте настъпили по опашката не само сатаната, но и антихриста.
* * *
И така, след публикуването на книгата на Климов „Берлинският Кремъл“ международният печат го обяви едва ли не за пророк. Иска ми се да отбележа, че истинските пророци много често са проповядвали в пустинята. Така стана и с книгата на Климов „Княза“ – когато се захвана с истинско пророчество, той се оказа в пустиня. Да, нищо ново под луната.
Хората се страхуват от вещите думи на пророка – около тях се образува пустиня. Пророците, които са започвали в такава пустиня, накрая са се оказвали прави.
Какво толкова страшно има в „Княза“? Да го видим от гледна точка на диалектическото християнство.
За най-умната книга в света се смята Библията. А най-умната книга на Библията се смята Апокалипсисът и Откровението на Йоана. В Апокалипсиса два пъти се повтаря, че една трета от всички хора ще бъде унищожена за всякакви грехове (глави 9:15 и 18).
Защо точно една трета? Нека да проверим. Според авторитетни източници за 50 години съществуване на съветската власт съветската революция като цяло е струвала на Русия 50 милиона човешки жертви. Населението на страната до революцията е било 150 милиона души. Колко става цената на революцията? Една трета!
Може би е съвпадение? Ами какво представляват тези 37% на доктор Кинси? Също една трета. Библейските пророци просто са знаели, че когато коефициентът за насищане на страната с легионери достига до една трета, тогава обществото заболева и тогава могат да се очакват беди.
Затова най-богатата страна в света, каквато е Америка, се тресе от студентски и негърски бунтове – съюза между гнилата интелигенция и социалните долни слоеве; битници и хипита – нихилисти и анархисти; огромно разпространение на наркотици; невероятна престъпност; огромно количество душевни болести – 18,5%; сексуална революция на смукачи и близачи. Това са характерни симптоми. След това идва червената чума, кафявата чума, черната или жълтата, и започва жътвата. А когато се сметнат резултатите, се получава най-апокалиптичната една трета, от която природата иска да се спаси.
А как да се разшифрова библейската история за Содом и Гомор, които били заразени до такава степен от содомските грехове, т.е. от содомия, т.е. от хомосексуалност, че са били унищожени с огън от небето? За това и Старият и Новият Завет казват същото. И същите тези прогресиращи 37–75%.
Русия вече премина тази страшна фаза на периодичното обновяване на човешкото общество. На Америка и на Запада все още им предстои. Именно в този смисъл е и пророчеството на апостола Карл Маркс за неизбежната смяна на обществените формации. Той само е перифразирал библейските апостоли. Виждате колко е просто, когато разполагаме с библейските ключове на познанието.
Именно това съдържа страшният апокалиптичен тайнопис на „Княза“, от който така се уплаши както нашият емигрантски печат, така и цялата западна преса. Аз ще се съглася с това, което написа моят колега Новиков в предисловието към книгата. Ако се вярва на органите на психологическата война, в печата тези легионери, кандидати, съчувстващи, които имат проблеми по линията на Кинси, Фройд и Достоевски, ще бъдат вече не 37%, не 50%, а цели 75%. А в доброто цивилизовано общество това е управляващата партия. Ето защо „Княза“ се оказа сред антипартийната литература. Нали виждате как дяволът на дегенерацията пази тайните си?
Само като знаете това, ще разберете защо известният философ Дени дьо Ружмон в книгата си „Частта на дявола“, като разсъждава за дявола в съвременното общество, песимистично отбелязва, че истината за дявола е толкова мръсна, че е достатъчна една капка да размъти живота така, както капката вода размътва чашата с абсент. От тази истина човек може да се напие и дори да му се доповръща.
Някои могат да ме упрекнат, че се повтарям и правя това умишлено. Повторението е майка на знанието. Ние не четем романчетата, а говорим за най-трудната наука в света – за висшата социология, за Бога и дявола, за Христос и антихриста, за източниците на доброто и злото, щастието и нещастието, живота и смъртта, където главната роля играе това проклятие на човешкия род, което от памтивека се нарича дявол и до ден-днешен хората се страхуват да произнесат истинското му име. Ето, Климов го произнесе, и виждате какво стана? Затова някои наричат тази наука дяволска социология. Затова аз повтарям някои съществени моменти с цел читателят не само да разбере, но и да запомни това.
Тъй като Бог е на небето, а дяволът – на земята, нека се върнем към обективната реалност. Да се върнем към първоначалната оценка за Климов от международния печат.
Известният специалист по съветските въпроси Юджин Натанович Лайънс написа книгата „Нашите тайни съюзници – народите на Русия“. В тази книга има много цитати. Най-много са от книгата на Климов „Берлинският Кремъл“. Излиза, че Климов е основният съюзник.
Европейският кореспондент на едно от най-големите американски списания „Сатърдей Ивнинг Пост“ Джеймс О’Донъл дълго време е обикалял Германия и е изследвал постулатите на американската психологическа война против Съветския съюз. След това публикувал в „Поуст“ (6.6.1953) големия и сериозен обзор „Тези руснаци са на наша страна“.
И той също се позовава главно на Климов. „Григорий Климов е човек, който може да чете мислите на другите хора…, най-добрите мозъци сред полувоенните емигранти…, Климов седна и написа „Берлинският Кремъл“, а днес бестселъра в Европа…“
И така, сред „Тези руснаци са на наша страна“ Климов пак се оказа на първо място.
Накрая О’Донъл поетично възкликва: „Така каза Григорий Петрович Климов“
… Това малко ми напомня на „Тъй рече Заратустра“. След това О’Донъл стига до извода: „Но това, което той каза – не Заратустра, а Климов, аз съм го чувал много, много пъти… Трудно е да се предположи, че всички те – „руснаците на наша страна“ – абсолютно са грешили.“
Като правя изводи от написаното в международния печат, ми се иска като О’Донъл да завърша толкова логично и просто: трудно ми е да предположа, че международният печат прави такива абсолютни грешки.
По-скоро е обратното. Всичко, написано за автора на „Берлинският Кремъл“, с още по-голяма сила се отнася за автора на „Княза на този свят“. Затова именно се спрях на тези отзиви толкова подробно, тъй като това са отзиви за „Княза“, за книгата, каквато досега не е имало.
Макар че… всичко това го има в Библията. Това е резултат от този невидим процес на равновесието на природата към човека, който се стреми да разпредели духовните и материалните блага между хората, ако не поравно, то поне по ред.
И сега и во веки веков… Амин!
Професор по социална психология
на Уджейнския университет
Б. В. Сахаров.
„И тъй взех книжката от ръката на Ангела и я изядох;
и в устата ми беше сладка като мед;
но като я изядох,
коремът ми се изгори.“
Откровението на Йоан 10:10