От устата му излизаше остър меч…
Той хвана змея,
древната змия,
която е дявол и Сатана,
и го свърза за хиляда години.
Откровенията на Иоана, 19:15; 20:2
Колкото повече върлуваше Великата чистка, толкова по-често Борис извършваше обиски в стаята на началника на 13-ти отдел на НКВД, като се опитваше да разбере тайните на тази загадъчна чистка. На масата на Максим постоянно имаше изрезки от международния печат с много материали за лова на вещици в СССР, възмущаваха се и никой не разбираше абсолютно нищо.
По време на един такъв обиск Борис се натъкна на една жълта папка: „Дело №69/ПЛ – Властелините на човешките души“.
Прелиствайки я, Борис си спомни делото за „Синята звезда“ и печалния вопъл на Максим: „Ех, ако го знаех това преди! Толкова много мъка и нещастие – и само защото не знаех за това.“ Това стана, след като Максим установи, че неговата мъртва красива жена, макар да изглеждаше като смирен ангел, в същност е била жена със смесена кръв, нещо като полуангел, полумарсианка, смес от сатаната и антихриста.
Тогава Максим се запита защо в печата пишат толкова малко по този проблем. Защо мълчат писателите и поетите? Защо те не изпълняват своя граждански дълг – да предупредят гражданите за опасността от сатаната и антихриста? И защо, дори и да пишат, винаги нещо премълчават? Тогава Максим даде нареждане на своя Научноизследователски институт на НКВД да извършат специално разследване по този въпрос.
Открай време поетите и писателите бяха наричани повелители на човешките души. В съветско време ги наричаха инженери на човешките души. А в жълтата папка бяха резултатите от следствието за тези властелини на човешките души.
Мозъчният тръст на професор Руднев започна от поетите. За да се положи солидна историческа основа, което е задължително за сериозни научноизследователски трудове, започваха с позоваване на античните авторитети. Авторите казваха следното:
Древногръцкият философ Аристотел, най-великият ум на античния свят, като разсъждава за взаимната връзка между ума и безумието, пише, че гениалността и лудостта най-често и най-красноречиво се срещат при поетите.
Философът Демокрит, един от основоположниците на материализма, казва директно, че не смята за истински поет човек, който е абсолютно нормален.
А знаменитият философ Платон, един от основателите на обективния идеализъм, в своята книга „Държавата“ поставя едно задължително условие за изграждането на комунистическото общество – да се изгонят в чужбина всички поети на тази държава.
„Нещастните поети“ – помисли си Борис.
За да придадат обективност, специалистите на 13-ти отдел бяха отбелязали, че най-добрият руски поет Пушкин е бил изключение от това правило, той бил чист гений, слънчев гений, т.е. най-съвършеният и най-нормалният човек. Но, придържайки се към съветите на древните философи, 13-ти отдел смята, че по принцип поезията е признак на ненормалност и поетите трябва да са под постоянно наблюдение.
„Кой от тях е прав – философите или поетите“ – се замисли Борис. Всичко му изглеждаше толкова странно, объркано и непонятно.
Последвалите събития напомняха на един остроумен еврейски виц. За да се разреши някаква трудна и деликатна задача, трябва само да се намери един умен евреин, който моментално и много ловко ще свърши работата.
Точно така постъпи 13-ти отдел на НКВД. За да разреши обърканото дело за властелините на човешките души, мозъчният център на професор Руднев се обърна за помощ не само към един умен евреин, а към трима, живели преди. Дори обясняваха защо – корените на това дело трябвало да се търсят в Библията и в ученията на апостолите. А това била еврейска професия. Тези трима умни евреи, всеки един поотделно, продължавали линията на библейските апостоли.
Първият апостол на 13-ти отдел беше професор Ломброзо, бащата на научната криминалистика, знаменит психиатър, който завеждал лудниците и в тях правил своите изследвания. Той станал известен главно със своята теория, че гениалността е тясно свързана с израждането, или по-просто казано, с дегенерацията, която от своя страна е тясно свързана с душевните заболявания.
Следвайки този път, професор Ломброзо написал научен труд „Политически престъпления и престъпници“, в който на основата на богат фактически материал доказвал, че мнозинството политически заговорници и революционери, в случай че претърпят поражение, попадат на ешафода, на бесилката или на разстрел. Ако пък пожънат успех, тогава те стават вождове, диктатори, министър-председатели или президенти, т.е. князе на този свят. Но в мнозинството от случаите по принцип те са същите душевноболни изродени дегенерати и маниаци.
Движи ги не любовта към свобода, равенство и братство, за което постоянно си дерат гърлата, а маниакалната и болезнена жажда за власт, характерна за определена категория дегенерати. Това е някакъв специален комплекс за власт, за който си има специална формула. И ако тази формула се знае, то…
Естествено, 13-ти отдел на НКВД страшно се заинтересува от това и особено от тайнствената формула за властта. Все пак професор Ломброзо се смята за бащата на научната криминалистика.
Вторият по ред апостол беше ученикът на професор Ломброзо доктор Нордау-Зюдфелд, който стана известен с книгата си „Израждане“. В нея той най-подробно разнищва всички властелини на човешките души на XIX век: Ницше, Шопенхауер, Толстой, Зола, Флобер, Бодлер, Ибсен и т.н., и достига до печалния извод, че от медицинска гледна точка те са явни дегенерати и душевноболни. Това откритие явно развълнувало доктор Нордау. Но повелителите на човешките души, макар и душевноболни, спокойно си седяха на своите пиедестали.
Третият апостол на 13-ти отдел беше известният доктор Фройд, бащата на психоанализата, който доказа, че психическите болести по правило са свързани с половите извращения, и обратно. И затова, като се знае едното, може да се съди за другото.
С други думи, гениалният Фройд твърди, че дяволът на дегенерацията се крие на две места – в главата и в гащите на човека. Но в главата не е лесно да погледнеш. Затова пък в гащите е много по-лесно. И тогава можеш да разбереш какво става в главата му. Точно това им трябваше на специалистите на 13-ти отдел на НКВД.
По този начин могат да бъдат заловени всички политически престъпници. Ей, чичо, сваляй гащите! Просто до гениалност. Единствената трудност е, че в този капан ще попаднат всички гении.
За да не сбърка, 13-ти отдел на НКВД взе за свидетел четвърти хитър и умен евреин. Това бе апостолът на философията на екзистенциализма Киркегор, гърбушко и недоволник, който твърдял, че след като е бил изобретен печатът, дяволът се вселил в печатарската боя. А тъй като в наше време печатът е нещо като шестата велика държава, която в определена степен властва над света, то в резултат на това е невъзможно да се проповядва християнството. Просто няма да те печатат.
Колкото и странно да е, с Киркегор се съгласява изцяло известният френски писател Андре Жид, който най-сериозно заявява, че няма книга, която да е написана без помощта на дявола.
Бележка на специалистите на 13-ти отдел: „Разбира се, самият той е педераст. Но ние тази символика също я знаем.“
Опирайки се на тази солидна научна база, мозъчният тръст на професор Руднев започна да проверява тази теория на практика. За начало смъкнаха гащите на великия хуманист Лев Толстой, заслужилия боготърсач, който неизвестно защо беше отлъчен от църквата и негово сиятелство графът беше наречен лично от Ленин „огледало на руската революция“.
За да се избегнат всякакви недоразумения, думата бе дадена на самия Толстой. В своя дневник от 29 ноември той пише следното:
„Аз никога не съм обичал жена… но доста често съм се влюбвал в мъже… Влюбих се в мъж, без да знам, че това е педерастия… Например Дяков – искаше ми се да го задуша с целувки и да плача.“
В своята „Изповед“ Толстой пише: „Аз чувствах, че не съм съвсем здрав душевно.“
В същото време вторият велик руски писател Достоевски писа: „За Лев Толстой… се чува, че съвсем се е побъркал.“
На това Толстой отговорил на Достоевски, че самият той е болен и всичките му герои също са болни. При това не стомашно болни, а душевно.
„Божичко, помисли Борис, каква размяна на любезности между гении!“
За да реши този спор, 13-ти отдел се позова на известния психиатър Росолимо, лекувал Толстой и му поставил следната диагноза: „Дегенеративна двойна конституция – параноична и истерична, с преобладаване на първата.“
И за да не се обиди Толстой, професорите от 13-ти отдел изкопаха отнякъде някакви фройдисти психоаналитици, които неизвестно как изчислиха, че в живота и творчеството на Достоевски също има някакви „тенденции към хомосексуализъм“. Така бяха помирени Толстой и Достоевски: и двамата са прави – двамата са болни.
В жълтата папка се посочваше, че на младини Достоевски е бил член на кръжока на революционерите-петрашевци, за което е бил осъден на смърт. След това заменили присъдата с каторга, където бил лекуван по метода на Толстой, който проповядваше „лечение чрез труд“. След това Достоевски наистина се излекува от своите бивши революционни възгледи и стана писател реакционер. По-късно в своите „Бесове“ той писа за своите бивши приятели-петрашевци, че това е било „противоестествено и противодържавно общество от тринадесет души“.
„Странно – помисли си Борис, – Достоевски намеква за числото 13. Толстой пък нарочно направил 13 деца. А с тях се занимава 13-ти отдел на НКВД. Какво е това?“
След граф Толстой свалиха гащите на великия пролетарски писател Максим Горки. Този предвестник на революцията навремето бе писал, че чудаците украсяват живота. Самият той също беше чудак. На 19 години опитал да се застреля. След това се оженил и набързо се развел. Детето от брака му останало с жена му, а той си осиновил друго. И именно точно това е странното.
Обикновено хората искат да си осиновят дете, когато са по-млади. А Горки, когато бил на 35 години, си осиновил 19-годишно момче. Наистина е чудак. Но и това не е всичко. Това осиновено детенце бил някой си Зинови Свердлов, роден брат на Яков Свердлов, който по-късно, след революцията беше председател на ВЦИК, т.е. глава на съветската държава!
В 13-ти отдел започваха да умуват. Защо не си бе осиновил обикновено момче, а 19-годишно? И не просто момче, а еврейче? При това брат на върл революционер? И така нататък.
Като прелистваше жълтата папка, Борис си спомни делото на кремълските лекари отровители. Тогава, по време на паметните московски процеси, доктор Левин публично в присъствието на чуждестранния печат призна, че Горки и неговият роден син бавно са били отровени по заповед на началника на НКВД Ягода. А кой е заповядал на Ягода и защо?
Много странно, тъй като Великата чистка започна след убийството на Киров в Ленинград. След това разправяха, че изведнъж в Ленинград за една нощ били арестувани всички педерасти. Значи предварително са били на специален отчет. Не пипнаха само танцьорите от балета, тъй като Ленинград щеше да остане без балет. Пък и танцьорите работят с краката, а не с главата. Затова в НКВД им беше безразлично какво имат в главата си. Но писателите работят с главата си…
И още едно странно нещо. След революцията в рамките на всякакви революционни свободи педерастите получиха пълна свобода. За първ път от съществуването на Русия педерастията беше изключена от новия съветски наказателен кодекс. В жълтата папка се посочваше, че подобно странно нещо се е случило във Франция след Великата френска революция. Но малко преди началото на Великата чистка свободата на педерастите свърши и педерастията отново влезе в наказателния кодекс.
Това са факти. А фактите, както казва другарят Сталин, са нещо много важно. Какво се крие зад тези факти?
Колкото повече Борис се ровеше в тайните на 13-ти отдел, толкова по-малко разбираше. Преди си мислеше, че Максим се е побъркал. А сега този побъркан човек има цял мозъчен тръст, нещо като тръст на луди. Преди време имаше заговор на кремълските лекари отровители. А сега в жълтата папка става дума за някакъв заговор на доктори психиатри.
На Борис му стана скучно от всичките тези заговори, затова затвори папката за повелителите на човешките души и отиде да играе волейбол.
* * *
Една вечер, когато Максим си беше вкъщи, Борис видя на масата му книга за история на средновековната инквизиция, която явно брат му използваше като справочник за усъвършенстване работата на НКВД. В нея се казваше, че по време на лова на вещици в Европа са изпратени на оня свят 9 милиона вещици и магьосници.
– Охо! – възкликна Борис. – Нима 9 милиона!
– Това го пишат адвокатите на дявола – възрази докторът по социални науки. – Те нарочно преувеличават. По-достоверните източници сочат 30 хиляди. Това е за около 300 години, или по 100 души на година за цяла Европа. Според криминалната статистика това хич не е много.
– Да, но все пак. От нищото, и хоп, на кладата.
– Не е точно така. Адвокатите на дявола просто премълчават, че това почти винаги се предшества от сериозни престъпления – криминални и политически. За подобни неща в същата тази Европа и сега произнасят смъртни присъди. И ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че това са същите хора, които инквизицията е ликвидирала като вещици и магьосници. Кое е по-добре – за 3 години да ликвидират 300 хиляди от тези вещици и магьосници, заедно с всичките техни вождове на революцията, или милиони невинни жертви на гилотината? Същото е и със съветската революция.
– Хубаво – каза Борис, – да предположим, че е така. Но защо това е толкова малко известно?
– Известно е на много хора. Но всички те мълчат или пък оспорват всичко. Затова в Евангелието се казва: легион ми е името. 90 процента от този легион са повече или по-малко безобидни хора. Нещо като светци. А на останалите 10 процента от легиона се падат 90 процента от всички престъпления на човешкия род. Това са грешниците. Но ако се каже какъв е този легион, тогава всички – и светците и грешниците ще надигнат такъв вой… че по-добре да не се казва. Като цяло този проблем е сложен. Тук са и светците грешници и грешните светци. Комбинацията е като в калейдоскоп. Аз му обяснявах на Сталин, обяснявах му, а той ми казва: „Изгони ги всичките в Сибир. И светците и грешниците!“
Веднъж неволно Максим се изтърва да каже, че в плановете на Великата чистка се предвижда ликвидирането или изолирането на 5 процента от населението на СССР. От 180 милиона души население това представлява 9 милиона. Плановете на чистката предвиждат 3 години. Или за три години да се достигне и надмине онова, за което на инквизицията са ѝ били необходими 300 години.
След това докторът по социалните науки добави:
– Във всички книжки се говори за 5 процента. Но аз казах на Сталин, че можем да ги намалим на 4 процента. Виждаш ли, правя добрина. Ето, Достоевски в своите „Бесове“ описва революционерите. Той предсказа, че Русия ще изживее тежка болест. Той е знаел каква е болестта. Аз също знам. А след това всички тези язви, всички миазми, всички мръсотии, всички тези бесове ще изчезнат безследно, ще влязат в свинете и ще се хвърлят в пропастта… И тогава майка Русия, след като преболедува, млада и здрава отново ще седне до нозете на Спасителя… Ето аз, рабът Божи… или бичът Божи, помагам на този исторически процес. Но никой не го разбира това…
По същото време към страната на Съветите настъпваше слънчево затъмнение. Раят, който обещаваше революцията, все повече се превръщаше в ад. По земята крачеше чистката, а в небето надвисна черното слънце.
Когато Ленин подготвяше революцията, той заклеймяваше жестокостите на царското правителство и агитираше за отмяна на смъртното наказание в бъдеща Русия. Но веднага след като болшевиките дойдоха на власт, през първите 3 години ЧК разстреля повече хора, отколкото династията на Романови за 300 години.
Сега пък говореха, че във връзка с чистката е публикуван нов указ на Върховния съвет за намаляване на възрастовата граница за криминални деяния от 18 до 14 и дори до 12 години – при това включително и разстрел.
Поправителните домове и трудовите колонии за малолетни престъпници се посещаваха от комисия на НКВД. Преглеждаха делата, правеха списъци. А след това по тези списъци започнаха масови разстрели на непълнолетните. Разказваха, че нощно време труповете на разстреляните били извозвани на градското сметище, изкопавали голяма яма, изхвърляли в нея труповете като мърша, заливали ги с вар, а отгоре ги засипвали с боклук, за да не ги разровят бездомните кучета.
Това бяха плодовете от работата на Научноизследователския институт на НКВД, ръководен от доктора по социални науки Максим Руднев. У дома Максим се оправдаваше:
– Какво бихте направили с 14-годишно момче, което е извършило убийства? Преди смятах, че този убиец е жертва на социалните условия и ще бъде лесно да бъде превъзпитан, ако се променят условията. Но практиката показа, че социалните условия играят известна роля само при леките престъпления. А при престъпниците рецидивисти с тежки престъпления причините обикновено са заложени вътре в човека, в неговата психика, а не в околната среда. Такъв човек не може да бъде поправен. Може да бъде само изолиран. Но дори и в изолация, в трудова колония или лагер крайният резултат е един и същи: или той ще претрепе някого, или него ще го пребият. Затова решихме да не си губим времето с тях, а просто да ги ликвидираме.
В царско време правеха разлика между политическите и криминалните престъпници. А сега приравниха всички и политическите ги затваряха заедно с крадците и бандитите. При това с политическите се отнасяха по-зле, отколкото с криминалните.
Максим обясни това така:
– От научна гледна точка по принцип на всяко едно престъпление съответства определен психически комплекс. Например подпалвачите. В психиатрията това се нарича пиромания, т.е. болезнена страст към пожари, което води до палежи. Примитивният човек отива и подпалва дома. А гнилото интелигентче прави същото в ума си – той подпалва обществото, държавата, раздухва революционни пожари. Но за психиатрите от техническа гледна точка и двамата са пироманиаци. Кой е по-опасен: този, който запалва къщата, или онзи, който подпалва цялата държава? Затова с такива интелигентчета сега се церемонят по-малко, отколкото с криминалните престъпници.
След това докторът по социални науки започна да доказва психологическата връзка има между бандитите и революционерите. Затова Сталин и Пилсудски в политическата си кариера не са пренебрегвали най-обикновения бандитизъм, като са го наричали експроприация за нуждите на революцията.
– До гуша ни дойде от тези революции – каза той. – Сега ние сме учени хора. Затова заравяме бандитите и революционерите в един ров.
В следствените органи на НКВД въведоха нови методи за физическо въздействие, т.е. изтезания. В НКВД се появи още една професия – теломеханик, т.е. палач.
По време на следствието арестуваните врагове на народа попадаха в ръцете на теломеханиците, които ги подлагаха на физическо въздействие, след което те си признаваха, че са контрареволюционери, чужди шпиони, терористи, вредители и диверсанти.
– Но това са пълни измислици! – възмути се бащата.
– Естествено, че са измислици – съгласи се Максим. – Ние изготвяме списъците с готови присъди. Следователите не знаят нищо повече. Те трябва да получат формални признания. Няма значение за какво. И с всякакви средства.
– Но за какво са виновни тези хора?
– За това, че принадлежат към тази класа, от която произлизат 90 процента от всички злини и беди за човешкия род. Включително почти всички революционери, шпиони, терористи, вредители и диверсанти. Ние не ги чакаме да направят това, а ги ликвидираме превантивно. Като класа.
– Каква е тази нова класа?
– Това е същата стара класа, която навремето била наричана дяволи, вещици и магьосници – спокойно отговори докторът по социални науки. – Това са просто специален тип хора. С особени качества. Такива типове е имало, има и ще има. Дори в новото социалистическо общество.
Преди максималната присъда беше 10 години. Сега повишиха максимума до 25 години. Освен това на някои категории затворници след изтичане на срока автоматично им даваха нови срокове, което практически означаваше пожизнен затвор.
– Защо добавят години?
– Защото в тези хора са загнездени бесове – отговори съветникът на Сталин по въпросите на нечистата сила. – Същите тези, за които бе писал Достоевски. Или не вярваш на Достоевски?
– Та това е литература!
– Не, не, той е знаел за какво пише. И аз знам. Те трябва да бъдат държани в лагерите до 60 години. За да не се наплодят мънички бесове.
От нощната работа и от алкохола под очите на Максим се появиха торбички, а кожата му придоби болнав, кафеникавосив цвят. Понякога той седеше пиян, блед и бърбореше:
– Ех, кой дявол ме забърка в тази мръсотия?
От постоянната отравяне с алкохол веднъж Максим започна ужасно да повръща. В продължение на няколко часа той просто си повръща червата. До кръв. След това се сгъна като празен чувал и започна да се оплаква:
– Виждате ли колко ми е гадно да се занимавам с това? До повръщане… Затова заглушавам всичко с водка… Но това е историческа необходимост… Аз съм длъжен…
Борис насмешливо присви очи:
– Спомняш ли си, Макс, когато просеше от Бог да те направи голям и силен?
– Е, и какво?
– Не забравяй, че в замяна предлагаше да ти съкрати живота. Внимавай да не се озъбиш от водката!
– Не ми пука за моя живот – каза комисарят. – Само да доживея до края.
Но до края на чистката беше още далече и за да си повиши квалификацията, Максим сега изучаваше мемоарите на шефовете на царската полиция. Там пишеше, че организаторът на ЧК Дзержински, когото наричаха „оголения меч на революцията“, на младини е искал да стане католически свещеник, а след това се дрогирал с кокаин.
– Нима това е истина? – попита Борис.
– Разбира се – каза Максим. – Според закона на диалектическия материализъм за единството и борбата на противоположностите.
– Как така?
– Ето така. Инквизицията се вербуваше само от монаси-францисканци и доминиканци, тъй като монасите по-добре познават проблемите на грешниците. Затова се трепят един друг. Ето това е единството и борбата.
Според този противоречив закон на марксистката диалектика теломеханиците в НКВД безжалостно изтръгваха от революционерите признания за контрареволюционна дейност и им нареждаха:
– Ние ще ви научим да обичате свободата! За каквото сте се борили, такова ще си получите!
След като се начете на жандармерийски материали, Максим седеше и поучително буботеше:
– Ех, не са умеели да работят… Ако до царя имаше такъв като мен, нямаше да има революция… Щях да хвана Ленин за брадичката: „Ти да не мислиш, че не знам кой си?!“
След това червеният кардинал започваше своя брътвеж, че първото нещо, което би направил, е да свали гащите на Ленин и да му назначи медицински преглед, да не би под панталоните му да са скрити опашка и копита.
От време на време Максим казваше по нещо рационално. Но понякога бръщолевеше такива шуротии, че това била философия и висша материя. Той твърдеше например, че концлагерите били измислени не от кого да е, а от великия хуманист Лев Толстой, който в своите философствания проповядвал „лечение чрез труд“. По тази причина обувал навущата и демонстративно тръгвал след ралото. Сега по неговата рецепта лекуват милиони хора в концлагерите.
Максим доказваше също така, че сибирските шамани, които той някога беше посетил, не са обикновени, а са особени хора. Че в тях има някаква тайна. Че същата тайна има и у негърските магьосници в Африка. После стигна дотам, че много вождове на съвременния свят, независимо как се наричат, от научна гледна точка са съвсем същите като сибирските шамани и негърските магьосници. Но всички притежават някаква тайна формула за властта. И ако се знае тази формула, може да се намери слабото място на силните в този свят. Тук съветникът на Сталин многозначително хихикаше.
Веднъж Максим дори призна, че знаел еликсира на живота, за който пишели средновековните алхимици. Той започна да изброява велики хора, които са живели много дълго, и твърдеше, че те са употребявали този еликсир.
– Какво е това? – запита Борис. – Варени жаби и сушени хлебарки?
– Не, нещо по-лошо.
– И какво? Мариновани змии?
– По-лошо.
– Ти пил ли си този еликсир?
– Не – намръщи се Максим, – по-добре да умра, когато ми дойде времето.
След това той изпсува грозно. Като висша мъдрост в неговата философия нерядко се промъкваха нецензурни ругатни. Но той казваше, че зад ругатните също се крие някакъв таен смисъл, който го знаят само вещиците и магьосниците.
Заедно с чистката страната бе залята от черна реакция. Запушиха устата на левите писатели, процъфтяващи след революцията. Настъпиха гърлото на поетите, търсещи нови форми в изкуството. От Третяковската галерия изхвърлиха кубистите, конструктивистите и всякакви революционери в живописта.
Кървавата разюзданост на ежовщината взимаше такива форми, че дори в Москва се разказваше следният анекдот: НКВД арестувал един педераст и го обвинил в контрареволюция. Обвиняемият се оправдавал:
– Аз съм просто педераст…
– Ние по-добре знаем кой си – отговаря НКВД. – За извращение на линията на партията – пет години. И пет – за вредителство. Общо десет.
Заедно с масовите разстрели и заточаването на враговете на народа през лятото на 1936 г. във вестниците се появи указ на правителството за забрана на абортите. Хората си шепнеха, че с това искат да попълнят намалялото население вследствие на чистките. В личен план това беше драма, а в държавен мащаб – само статистика.
Когато вкъщи започваха препекания с бащата, Максим се оправдаваше:
– Аз не отговарям за другите отдели. Някои от тях работят по старите методи и се захващат за принципа: този, който не е с нас, е против нас. Ще видят те, съгласно диалектическия закон ще стигна и до тях.
На третата година от чистката змията, която се кипреше на ръкавите на служителите на НКВД, започна да хапе опашката си. Великата чистка с ежовските ръкавици на НКВД завърши с чистка на самото чистилище НКВД. Сега по нощите „черната врана“ [Колата, с която са прибирали арестуваните. – Бел. прев.] обираше вчерашните ръководители на тази кървава вакханалия. Близките се опасяваха за съдбата на Максим. Той обаче се чувстваше като риба във вода и дори се хвалеше:
– Нали ви казвах, че ще стигна и до тях…
Неочаквано от стените изчезнаха портретите на железния нарком Ежов. А когато се прибра вкъщи, като се поклащаше уморен, Максим потръпваше с ръце:
– Бобка, знаеш ли какво стана с гражданина Ежов?
– Какво?
– Аз го лик-лик-видирам!
– Лъжеш!
– Не, въобще не лъжа… Ето с тези мои собствени ръце. Погледни… – Пръстите на комисаря силно и нервно трепереха.
От постоянното тровене с алкохол Максим съвсем загуби апетит. На вечеря едва дъвчеше, дори не поглеждаше какво има в чинията му и разсъждаваше:
– Вижте сега… Както казва папа Инокентий, дяволите и магьосниците винаги искат да правят на хората злини. От гледна точка на диалектическия материализъм това са специален тип хора. А къде могат безнаказано да вършат злини тези типове? Естествено, в НКВД. Следователно, в процентно отношение в НКВД те са повече от другаде… Ето какъв план си бях направил… Отначало с техните мръсни ръце разчистих цялата мръсотия наоколо… След това се захванах с тях самите… Ясно ли е? – Ученикът на папа Инокентий иронично свъси вежди: – Всичко е точно като по основния закон на диалектическия материализъм. За единството и борбата на противоположностите… като двигател на историческия процес… Т.е. геносе Карл Маркс, в дявола е Бог! Сега ще ви покажа къде е Бог, а къде дяволът…
Сега началникът на 13-ти отдел на НКВД съжаляваше, че Карл Маркс не му е паднал в ръцете. Ако им беше попаднал, в 13-ти отдел моментално щяха да го разобличат като отявлен английски шпионин и диверсант.
– Ленин беше прав, когато казваше, че Англия е международна проститутка. Тя винаги е действала против континентална Европа. А Маркс постоянно беше финансиран от Фридрих Енгелс. А откъде идваха тези парички? От капиталите на Енгелс, които бяха в Англия. И така, фактически чрез подставеното лице Енгелс Маркс постоянно е финансиран от английското правителство. Идеологически саботьор. И накрая къде е избягал Маркс? Знаел къде – в Англия. Но ние ги знаем всички тези номера… – Комисарят по сигурността протегна ръката си със змията и меча на ръкава: – Ех, как бих хванал този Маркс за брадата: „Ти да не мислиш, че не знам защо двете ти дъщери се самоубиха?… И при какви обстоятелства!“
Бащата Руднев винаги бе критикувал марксизма. Но сега се застъпи за Маркс:
– Какво общо имат дъщерите му?
С престорено отчаяние Максим размаха ръце:
– Все те уча, уча, а ти все още не знаеш Евангелието!? Там черно на бяло е написано: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи кожи, а отвътре са вълци грабители. По плодовете им ще ги познаете.“
Бащата смутено си въртеше пенснето, а комисарят се забавляваше:
– Е, как е по-нататък? Не го знаеш! Нека ти подскажа: „Бере ли се грозде от тръне или смокини от репей? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“ Ето и дъщерята на другаря Троцки също се е самоубила. Не в мазетата на НКВД, а в град Берлин.
– Може би това също да е случайност…
– Не забравяй, че в науката редица случайности вече е закономерност. Например, когато арестуваха маршал Тухачевски, дъщеря му беше малко дете, но също се самоуби. А жена му, актрисата Наталия Сац полудя и я изпратиха в лудницата. От това може да се съди и за самия Тухачевски – психоаналитично. Той искаше да бъде червеният Бонапарт. Но сега от Бонапартовци нямаме нужда. Между другото, единственият син на Наполеон Бонапарт – Орлето, е бил кретен и умрял от мозъчна болест. Нищо ново под луната. Само трябва да се знае историята.
След вечерята червеният кардинал на Сталин си наля чаша водка вместо десерт и заяви, че неотдавна е беседвал със самия Исус Христос.
Какво може да се каже за такъв човек? Естествено побъркан. Бащата наведе глава и над пенснето си го изгледа, все едно гледаше луд човек. Но Максим и сега се измъкна:
– Не се притеснявайте – се усмихна той. – Вие, разбира се, знаете, че във всяка лудница има по един Наполеон, значи луд. Но там ще намерите и някоя глупачка, която твърди, че е Дева Мария. А всяка добра лудница си има и Исус Христос…
– Кхм! – се изкашля бащата и недоволно разтърка нос.
– И така – продължи Максим. – Направих следния експеримент. Поръчах да ми издирят сред всички тези луди Исусовци един неграмотен, който по-малко да знае или да е чувал за Евангелието. След това с него беседвах на евангелски теми. Ха-ха, а вие си помислихте, че аз съм луд!! Не. Исках да си изясня какво е чул от другите за Евангелието и просто го повтаря, и до какво е достигнал със собствения си ум. С ума на лудия! Не забравяйте, че висшият ум в определена степен е свързан с безумието. Резултатите бяха много интересни. Нещо като глас от небето – от мрака на безумието. Дори и Сталин се учуди и ми каза: „Е, Максим, ти си ми фокусник! Каквото поискаш, всичко ще ти дам!“
– Не ми харесват тези твои експерименти – каза бащата.
– Защото си неук – каза комисарят на съветската инквизиция. – Ето, кажи ми какво означават в Евангелието думите на Спасителя, че в последните дни ще има много лъжепророци? Кои са тези последни дни?
Бащата вече знаеше, че е безполезно да си мери с него знанията за Библията и мълчеше.
– От гледна точка на диалектическия материализъм – повдигна пръст комисарят – това са последните дни преди революцията. Тогава завършва един исторически цикъл и започва втори. А сега, след революцията всички тези лъжепророци и лъжехристосовци ги прочистихме и ги изхвърлихме в канала. Айде-е-е. Точно като в Евангелието. „Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня.“ По всички правила на диалектиката!
– А какво направихте с този душевноболен, който се мислил за Исус Христос?
– Той се оказа рядко добър и безобиден човек. Изпратих го да работи като градинар в почивния дом за служителите на НКВД, да проповядва там. Той не е лъже Исус, а е истински Исус. Предупредих ги – който го пипне, ще го разстрелям!
Докато вървеше чистката, вестниците през цялото време пишеха за бдителност и по всякакъв начин се поощряваха доносите и доносниците. Сега, когато се захванаха да прочистват и самото чистилище НКВД, изведнъж се насочиха и към доносниците и започнаха да арестуват „много бдителните“. А началникът на 13-ти отдел на НКВД се хвалеше самодоволно:
– Прочетете Откровението на Свети Йоан. Там се казва, че дяволът е първият клеветник. Отначало ние ги открихме тях, а сега ги затваряме. Според закона на единството и борбата на противоположностите. Затова казват, че дяволът е склонен към самоунищожаване. Диалектически цикъл!
Една вечер Максим се появи вкъщи на градус и без да вечеря, се хвана за чашата-черѐп:
– Бобка, какво правиш там?
– Уча.
– Какво?
– Термодинамика.
– А ти, Бобка, знаеш ли какво е това психодинамика?
– Не знам и не ме интересува.
Но Максим продължи да бърбори:
– Знаеш ли, древните скити са имали следния обичай... Когато умирала жената на жреца, й правели богато погребение... И убивали всичките нейни приятелки... За да не й е скучно на оня свят... Хубав обичай, а?
Борис се беше задълбочил в своята термодинамика и не отговори. Обиден от това невнимание, комисарят по сигурността мрачно съобщи:
– Днес например подписах пътен лист за оня свят на няколко такива приятелки.
– Какви? – не издържа Борис.
– Жени на жреца...
– Ти бълнуваш – каза брат му. – По-добре лягай да спиш.
Но Максим упорито поклати глава и издрънка такива неща, че на Борис му прилоша. Максим изригваше проклятия към жените следователки в НКВД, които по своята жестокост бяха надминали мъжете следователи. В гласа на брат му звучеше някаква дива, болезнена ненавист, в ъглите на устата му мърдаше нервна жилка, а възпалените му от нощната работа и алкохола очи примигваха като на диво животно, видяло своя заклет враг.
– Като погледнах това дяволско семе под микроскопа – бърбореше той – и гледам, че са чистокръвни вещици...
– С пияните си очи ли погледна?
– Не, не... Ти нали помниш Зинка Орбели? Те всички са такива... Прикриваха се зад идеали... А всъщност след това в НКВД се нахвърлиха, кръв им се приискала... Но аз сега ще ги удавя в собствената им кръв...
След това генералът инквизитор на Народния комисариат на вътрешните работи и специален пълномощник по проблемите на нечистата сила на СССР се захвана да хвали заслугите на средновековната инквизиция, която пазела хората от злите замисли на магьосниците и вещиците.
Ако се вярва на Максим, бащите на инквизицията са били големи умници, философи и хуманисти и дори са знаели психодинамиката и фройдизма преди самия Фройд. Така, след като залавяли вещицата, инквизиторите осъждали не тялото и́, а само нейната душа, подписала договор с дявола. Тъй като били християни и не желаели да се пролива кръв, инквизиторите осъждали тази грешна душа на така наречената безкръвна смърт – изгаряли я на кладата, давели я във вода или я бесели. Но тъй като не можеш да отделиш душата от тялото, заедно с грешната душа ликвидирали и послушната и́ плът.
Но симпатиите на студента на индустриалния институт явно бяха на страната на вещиците. Жените следователки от НКВД естествено са боклуци. Просто садистки. Но какво общо имат нещастните жени, които някога били изгаряни като вещици? Те са просто жертви на средновековното суеверие, за което са написани толкова хубави романи.
Максим седеше на масата, пиеше водка и прелистваше делата на бивши служители на НКВД, оказали се врагове на народа. Към полунощ той каза:
– Бобка, нещо ми се мерцелееше пред очите... Колко е часът?
– Вече е дванадесет.
– Така си и знаех... В кабинета ми, щом настъпи полунощ, и те се появяват... Сега си взимам работа за вкъщи, а ето че и тук се навъдиха...
– Кои?
Комисарят по сигурността кимна към края на масата си:
– Ето, виждаш ли го този мръсник... Седи и си мята опашката и се плези... Нарочно го прави, за да ми пречи да работя...
Борис се понадигна от учебника си по термодинамика и погледна към празното място:
– Хм, наистина! С рога и зелени очи. И козинката му като на котка. А муцунката му е дори симпатична.
– Ето, сега самият ти го виждаш – с облекчение въздъхна Максим. – А не ми вярваше...
– А брадичката му е същата като на Троцки – каза Борис. – Веднага си личи, че е троцкист.
Съветникът на Сталин по нечистата сила седеше с разпусната риза без колан, със змията и меча на ръкава, с генералските звезди и стъклени очи и беседваше с дявола:
– Е, какво, подслушваш и поглеждаш? – Той заплаши дявола с пръст. – Почакай, ще стигна и до тебе...
След това червеният кардинал осведоми дявола, че неотдавна Сталин е утвърдил новия проекта на тайния си съветник: като допълнение към чистката да се вземе на специален отчет цялата мръсотия, която тайно се е изпокрила в Съветския съюз. За целите на по-нататъшното развитие на класовата борба сега като класов чужд елемент ще регистрират всички върколаци, вампири, всички магьосници и вещици, всички дяволи, всички кандидати и дори съчувстващите им!
Максим протегна ръка, за да хване дявола за опашката.
– Аха, страх те е...
Генералът отново започна нецензурните си ругатни. С очи на безумец той гледаше в празния прозорец и подбираше гадните и отвратителни псувни с такова искрено чувство, с такъв изразителен глас, като че това не бяха абсолютно безсмислени ругатни, а някакви тайнствени заклинания. Всички те бяха насочени към злочастните вещици, с които има да оправя лични сметки.
Когато завърши третата година от чистката, комисарят по сигурността Максим Руднев получи трета генералска звезда. Във вестниците бе публикуван указ за награждаването на героя на социалистическия труд Руднев със Златна звезда на Герой на Съветския съюз за блестящо изпълнение на специални поръчения на партията и правителството.
През това време от компартията прочистиха, разстреляха или заточиха в Сибир близо половината й състав. От ръководните органи на партията и правителството бяха ликвидирани около три четвърти. Казваха, че общият брой на жертвите от чистката е от 7 до 9 милиона души.
Веднага щом Великата чистка завърши, от ръкавите на служителите тихомълком изчезна тайнствената емблема на чистката – змията и мечът. Малко бяха тези, които знаеха какво означава тя, а тези, които знаеха, щяха да си мълчат.
Минаваха години. Над Москва като облаци в небето ставаха големи и малки събития. А докторът по социални науки, мракобесникът Максим Руднев продължаваше да воюва със своята нечиста сила. Неговият секретен 13-ти отдел на НКВД, както и секретният Научноизследователски институт към НКВД се разрастваха все повече и повече. Там се решаваха специалните проблеми за доброто и злото, ума и безумието, живота и смъртта. Проблеми, които бяха наричани Бог и дявол.
Но едно нещо не му достигаше на Максим – обикновената човешка радост. Мрачната му дейност си беше сложила своя отпечатък. Той някак си изсъхна, стойката му беше подчертано изправена, между веждите му се появи сурова бръчка, слепоочието му преждевременно започна да побелява. Това вече не беше онзи левак Максим, който безгрижно си мърдаше ушите, а безпощаден фанатик-инквизитор, обладан от своята натрапчива идея да ликвидира дявола като класов враг.
Следваща глава
Преминете към СЪДЪРЖАНИЕ